Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще настигнат ли доходите растящите цени и за какво настояват синдикатите?

През септември необходимият нетен месечен доход на работещ човек у нас, живеещ сам, трябва да е поне 1103 лева, за да може да покрие разходите си за издръжка. Брутната заплата за издръжка е 1421 лв., показват данните на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ. В сравнение с декември миналата година има увеличение на заплатата за издръжка с 56 лева за живеещ сам работещ човек. Спрямо предходното тримесечие увеличението е 34 лева. Доходите на двама работещи възрастни в типичното българско семейство, което в момента е от двама възрастни работещи и едно дете до 14 г., трябва да са по 1279 лева брутна работна заплата на всеки от работещите, за да може семейството да живее нормално. Чисто двамата трябва да получават по 992 лева. Изчисляването на заплата за издръжка се прави от Института от началото на тази година. Какви са реалните доходи на българите и за какво настояват синдикатите? 

Наскоро от КНСБ прогнозираха ускоряване на поскъпването и инфлация от 4-5% на годишна база до края на годината. Синдикатът настоява за 760 лева минимална заплата от януари 2022 г. и 500 евро до 2024 г.  Потърсихме за коментар Виолета Иванова, научен секретар в Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ: 

"КНСБ, в рамките на изследването, което провежда на всяко тримесечие на заплатата за издръжка и нарастването на потребителските цени, за пореден път се аргументира и настоява от 1 януари минималната работна заплата да достигне 764 лева. Ние още в меморандума през месец март направихме едни дълбочинни изследвания, в които се установи с какъв процент трябва да нараства минималната работна заплата, съответно и средната работна заплата, за да може през 2025 година минималната работна заплата да стане 1200 лева, тоест около 500 евро- една възможна заплата, с която да влезем в еврозоната ... Има откъде да дойдат парите, стига да има ребаланс на данъците- първото, което е да има необлагаем минимум. Второто, което е да имаме 15/15/15 т.е. 15% ДДС, 15% ДОО, 15% корпоративен данък. На този етап ние имаме плосък данък 10/10/10. 10% корпоративен данък вече е далеч назад в миналото. Ние искаме увеличение на този корпоративен данък, от който бюджета да се пълни."- подчерта Виолета Иванова.

От КНСБ прогнозираха ускоряване на поскъпването и инфлация от 4-5% на годишна база до края на годината.  Според синдиката средната работна заплата трябва да стане 2450 -2560 лева през 2025 г., а минималната- 1239 лева. Какво, обаче казват работодателите? Остра позиция по отношение административното повишение на минималната работна заплата изразиха от Асоциацията на индустриалния капитал у нас. Потърсихме Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията за Северозападна България.

"През последните четири години това изключително и само административно се правеше и това се правеше с Решение на Министерски съвет- нещо, което не е записано по начина, по който се работи в тристранния съвет. Такава беше ситуацията ... Няма правилна формула, защото ние от държава, която изнасяше изделия с висока добавена стойност се превърнахме в територия, в която работим като нещо преработващо, нещо, което да е колкото да не е без хич, но то не носи принадена стойност. Ние произвеждаме с много малки изключения за Северозапада, изделия, които касаят ниво на подготовка до трети, четвърти разряд ... Административно доходи, както и каквото и да е друго ... не се прави по този начин."- категоричен бе Иван Сергисов.

Какво показват изчисленията за издръжката на живот у нас през последните месеци? След 30-годишен опит в изчисляването на необходимите средства за издръжка на живота за 4-членно домакинство, през последните две години ИССИ работи за разработването на методика за изчисляване на заплатата за издръжка. Между двете понятия - "издръжка на живота" и "заплата за издръжка" - има различия. Изследването за издръжка на живот показва обективно необходимата за даден вид домакинство сума от средства, докато стойността на заплата за издръжка е израз на необходимия среден размер на работната заплата, която осигурява тези средства, в зависимост от броя на работещите и членовете на семейството на издръжка. Потърсихме Адриян Николов от Института за пазарна икономика- постижимо ли е, според него повишение на доходите у нас в края на годината?

"Ние в хода и на 2020-та и на 2021-ва година виждаме едно постепенно повишаване на доходите на заплатите. Не сме били в ситуация, в която да е имало свиване на паричните доходи на домакинствата, не сме били в ситуация, в която средната заплата да се движи надолу. Имаше едно леко задържане през 2020-та, но това до голяма степен беше очаквано, тъй като работодателите бяха в ситуация на много голяма икономическа несигурност и  съответно, за да не освобождават много служители, задържането на заплатата беше по- очакван ход. Самите изчисления на КНСБ са много интересни, тъй като те предлагат един алтернативен подход на изчисление на стандарта на живот и съответно на това какво е потребно за задоволяване на основните нужди, но в тях аз виждам един много голям проблем. Това е липсата на регионален подход. Те гледат някакво средно за страната домакинство, но вие знаете, че между стандарта на живот във Видин, Пловдив и София има много големи разлики."- обясни Адриян Николов.

От КНСБ настояха за спешно повишаване на доходите и на минималната работна заплата. Трябва ли да се съобразят с това искане новите управляващи, които и да са те- това попитахме видинчани:

"Доходите не отговарят на съвременните разходи. Цени и всичко подскочи много, вследствие кризата, надявам се, че ще се стигне до разбирателство след изборите и новите управляващи със сигурност ще се вслушат в исканията на КНСБ ... Мисля, че няма да стане, трудно ще стане, след като нямаме никаква икономика. Хубаво е да се повишат доходите, но няма как ... След като икономиката в държавата не върви и буксува как да се случи? Кой работодател без доходи ще си позволи да експериментира с подобно нещо?"- коментираха видинчани.

Каква е прогнозата на Адриян Николов от Института за пазарна икономика? Можем ли да бъдем оптимисти за доходите на домакинствата в страната през следващите месеци, предвид растящите цени на горивата и стоките от първа необходимост?

"В идеалния вариант, това което бихме искали да видим ние е отнемане като цяло на това случайно решаване на минималната работна заплата от т. нар. "тристранка", най- вече от диалога между работодатели и синдикати и въвеждането на някакъв макроикономически механизъм. Ако тя се обвърже с добрите показатели в добрите години минималната заплата ще се движи нагоре с добрите икономически показатели, а в по- лошите периоди нейният ръст ще се забавя."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон.  Ще намерят ли партиите формула за управлението?  Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси?  Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..

публикувано на 14.11.24 в 10:00

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..

публикувано на 13.11.24 в 10:45
Яница Петкова

Яница Петкова: Отново надделяват партийните, а не обществените, интереси

Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..

публикувано на 12.11.24 в 13:59

Подходящо ли е по-късно начало на учебния ден за по-малките ученици?

Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч.,  учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..

публикувано на 11.11.24 в 11:00
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47