Рехабилитатор: Движението е живот

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Александър Димитров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В много случаи хроничните дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат са резултат от обездвижване. Едни от първите симптоми са сутрешната скованост и болката с неизяснен произход, обясни в предаването "Направление здраве" рехабилитаторът Александър Димитров. По думите му, обездвижването до голяма степен води до дегенерация на ставния хрущял, който спомага за по-доброто движение на крайниците. Преодоляването на проблемите включва няколко стъпки:

"Проблемите можем да преодолеем с терапии, с нужната терапия, която е спрямо съответния тип дегенерация, съответния тип износване - дали ще е на коленни стави, тазобедрени стави, раменни стави, гръбначен стълб. Според травмата се използват различни терапии, но главно  - физиотерапия, противовъзпалителни, болкоуспокояващи медикаменти, балнеолечение и т.н."

За да се предпази от проблеми на опорно-двигателния апарат, човек е добре да поддържа добра физическа форма, обясни рехабилитаторът:

"Има дейности, които могат да спомогнат за по-добрата форма, като пилатес, йога, плуване. Народни танци и друг вид дейности, които оказват по-голямо усилие, вибрации и сътресения на опорно-двигателния апарат, не са  препоръчителни. При фитнеса нещата са малко на кантар. Във фитнеса можеш да ходиш, да го посещаваш, въпросът е, че трябва да се концентрираш повече върху разтяганията, повече върху упражненията с минимална тежест, дори и без тежест, защото по-големите килограми, по-големите натоварвания могат да допринесат за по-голямото увреждане на ставните повърхности и допълнителното износване на опорно-двиагателния апарат."

Полезен ли е т.нар. градински фитнес? 

"От ежедневните дейности, които не изискват допълнителни усилия, допълнително отделяне на време, ходенето пеш до работа е единият вариант. Физическите усилия в градината пак трябва да се редуцират до положение, в което ако усетим болка или дискомфорт, трябва да спрем. В нашия край е много модерно, като им кажем: "Трябва да правите упражнения", те ни отговарят: "Аз права упражнения, но в градината". Казваме им, че в градината правят еднотипни упражнения, които не се като специализираните упражнения, които се правят еднократно и краткотрайно, при тях няма повтаряемост, която е ежедневно. Тоест градината помага, доколкото правим нещата в минимум, а не когато се увличаме по няколко часа, наведени с мотика, лопата и т.н. В градината може, но трябва да следим знаците на тялото, тялото само ни подсказва в каква степен можем да го натоварим или не..."