Съвремието ни е все по-динамично, а новите технологии предлагат нови и нови начини за комуникация. Поставят човешките отношения на непознати досега плоскости. Това си има и добрите страни, защото биват заличавани граници, биват преодолявани разстояния, общуването става все по-лесно и достъпно, независимо в кой край на света се намираш. Но има и една друга страна. Онази, за която малко се говори, защото малцина се осмеляват да признаят, че са попадали там.
Именно за тъмната страна на средства за комуникация говори датчанката Сара Енгел в своя роман "21 начина да умреш", който се появи на българския литературен пазар през 2021 година, за да постави на масата отдавна наболели въпроси.
Това е един много мрачен, но и завладяващ младежки роман за самотата, за кибертормоза и за бездната, до която именно тормозът в интернет може да те доведе, особено когато си млад, все още силно зависим от одобрението на връстниците си.
Авторката споделя, че темата започва да я вълнува и дори да я обсебва, след като една вечер случайно попада на телевизионен репортаж за момиче, което слага край на живота си след системен тормоз в интернет от свои връстници. Започва да търси информация и установява, че такива истории не са изолирани случаи, а се случват във всички точки на света. А няма по-добър начин да поставиш даден проблем на вниманието на обществото от този да пишеш за него. Да разказваш от името на жертвата. Да изправиш насилника пред онова, което е направил. Да покажеш и на жертвата, че не е сама и че има изход – нищо, че в тъмнината на депресията може би не го вижда.
Защо "21 начина да умреш"? Защото толкова намира главната героиня Стела, докато се пита още колко ще издържи преди да избере един от тях.
Колко време всъщност отнема да се сринеш от позицията на едно от най-популярните момичета в класа до социален аутсайдер, отбягван и стигматизиран от всички? Оказва се, че се случва ужасно бързо и лесно. Това научава 15-годишната Стела, когато след едно недоразумение се оказва подложена на неочакван яростен тормоз от онази, която е наричала своя най-добра приятелка.
Двете обожават музиката и се явяват на кастинг в популярен музикален формат по телевизията. Стела получава одобрение да продължи, но Амелие е отхвърлена. Стела решава, че приятелството изисква от нея също да се откаже. Но се оказва, че Амелие въобще не е способна да преглътне поражението, нито да прости на приятелката си, че е била обявена за по-талантлива. И това отключва злото.
Малко по малко Стела усеща как започва да потъва. Системният тормоз, обидите, заплахите и униженията не са нещо, за което може да говори с баща си например или с някого от учителите, но стават причина да се откаже постепенно от всичко, което харесва, дори от музиката, без която дотогава има чувството, че не може да живее.
"21 начина да умреш" е история за това докъде може да стигне жестокостта на индивида и на тълпата, за издръжливостта и ранимостта, за зависимостта ни от обществото, за отхвърлянето, завистта и трудностите, с които децата и младежите се сблъскват, навлизайки във възрастта, в която вече ще бъдат зрели хора. История за човешката способност да мразиш успелия, по-талантливия, по-добрия.
Но това е история и за силата, която никой не вярва, че притежава, докато не му се наложи да я извади от себе си. И не на последно, а може би всъщност на първо място, това е история за това как след 21 начина да умреш, можеш да откриеш един-единствен начин да живееш, но той да е достатъчен.
Романът на Сара Енгел е обявен от списание "Фолкенскулен" – официалният орган на датските учители – за "Младежки роман на десетилетието", а след онлайн гласуване датските младежи го определят за Роман на годината.
Самата Сара Енгел е не по-малко интересна от романа си. Макар и дипломиран преподавател от Педагогическия институт в Копенхаген, тя е била какво ли не друго – тълкувателка на сънища, танцьорка, копирайтър в рекламна агенция, пекарка на гофрети в парк и четец на еротични новели. Сара твърди, че всичко това само е обогатило познанията ѝ за човешката природа, за да може да ги описва по-достоверно в книгите си. Каквото и да е работила обаче, оказва се, че Сара Енгел с романа си "21 начина да умреш" улучва едно от най-болезнените места на съвременното общество.
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
Дъжд / Сняг
Дъжд
Сняг
Мокър сняг