Днес е Световният ден на водата. Той се отбелязва от 1993 г. насам под егидата на ООН. Целта е да се привлече внимание върху важността на питейната вода и защитата на водните ресурси. Всяка година се акцентира върху различни аспекти.
Темата за 2022 г. поставя акцент върху стойността на подземните води и какво означават те за хората. Още по-любопитна тема за един от сценариите, които се очертават за нашето бъдеще, са климатичните условия и промяната на климата. За България прогнозите са за засушаване, което налага още отсега да се мисли за по-рационално използване на водните ресурси, каза Емил Гачев- доцент в Югозападен университет "Неофит Рилски" в катедра "География, екология и опазване на околната среда“.
“Най-напред това в голяма степен зависи и от това как ще продължи да се променя глобалния климат, което отчасти е човешкия натиск върху природата. Знаете- изгарянето на въглеродните емисии увеличава съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата и нараства парниковия ефект. С това се обяснява нарастването на температурата в последните няколко десетилетия, като тук трябва да сложа една скоба, че това затопляне има и естествена основа, но ние хората се стараем така доста добре да засилим затоплянето. От тази гледна точка за България сценария зависи от силата на затопляне, но върви в една посока и тази посока действително е към засушаване на климата и причината за това е в нашето разположение. България в генерален план се намира в източното Средиземноморие, Средиземноморския регион, климатично ние гравитираме към Южна Европа и когато се увеличава температурата на земята, това означава увеличаване на енергията в атмосферата и засилване на всички процеси, които в атмосферата се развиват. От тази гледна точка се засилват въздушните потоци. Тази въздушна маса, която от Екватора се издига и се спуска над пустинята Сахара, когато има повече сила ще започне да достига по- на север и всъщност тази зона на спускане на въздушната маса, която е причина за пустинния климат на Сахара, ще има тенденция "да емигрира" на север… Ако вземем някаква статистика средно за 10, 15, 20 години, ние ще отбележим едно леко намаляване на валежите… Прогнозата, която смятаме за реалистична е, че до края на века може би с около 15 % валежните суми над страната ще намалеят… Ако сложим обаче и известно повишаване на температурите, всъщност засушаването ще бъде по-изразено, защото когато въздухът е по-топъл, той реално е и по-сух, т.е. когато е по-топъл, той съдържа и повече влага и по-трудно стига до кондензация и до образуване на облаци. Така че и от двете страни и от към затопляне и от засушаване, климатът ни води до по-малко валежи. Което е ... една лампичка, която е светнала и ни призовава отсега да мислим и да взимаме мерки за водните си ресурси. Това е най-ценният ресурс, който имаме и който ще бъде най-ценен в бъдеще."
Инициативата за отбелязване Деня на водата се координира от механизма на ООН за достъп до вода и насочва вниманието към 2 млрд. души на планетата, които живеят без достъп до питейна вода. Фокусът е поставен върху предприемане на действия за справяне с водната криза в световен мащаб. Водата не е обикновен търговски продукт, а наследство, което трябва да бъде опазвано и защитавано. Тя е в основата на живота на Земята. Качеството на живот пряко зависи от качеството на водата. Доброто качество на водите поддържа здрави екосистемите и следователно води до подобряване на човешкото благосъстояние и обратно – лошото им качество вреди на околната среда и човечеството.
Водата е ценна, затова от една страна ние трябва да възпитаме в нашето общество пестеливи практики и от друга трябва да организираме така производството си, че да не се разхищава вода, каза още Емил Гачев:
"Замърсяването е все по-голяма заплаха за качеството на водните ресурси. Човешката дейност през последните 50 години е отговорна за най-голямото замърсяване на водните ресурси в цялата история. Много замърсители оказват негативно влияние върху качеството на водата в дългосрочен план, което застрашава човешкото здраве. Като резултат количеството питейна вода е значително намаляло. Много по-евтино е да се предотврати замърсяването на водните ресурси, отколкото борбата с последиците от замърсяването. Опазването и поддържането на водните пространства осигурява устойчивост на екосистемните "услуги“ – блага като питейната вода, рибарство, отдих и туризъм."
"Хора, пазете реките, пазете деретата!"- апелира Емил Гачев:
"Реките не са място за изхвърляне на боклук. Това е било едно време, това е било време, в което не е имало толкова отпадъци, едно време, в което отпадъкът е бил предимно органичен. Знаем популярната теза, че в края на селото, в дерето, това е сметището. Не, това не може да бъде вече сметището. Не и за тия отпадъци, които ние ползваме. Това е най-важното, защото водата в това отношение има свойството, дето се казва "да си го връща“. Този боклук, който ние сме изхвърлили там, един ден ние ще го пием и ние ще го ядем. Затова ето това е до съвестта на всеки човек, което може да свърши.“
Качеството на водата е ключът към здравето на хората и екосистемите, като съществуват многобройни допълнителни ползи от подобряването му. Животът на човечеството зависи от водните ресурси, следователно опазването им от замърсяване е отговорност на всеки. Тази отговорност не може да бъде оставена само и единствено на държавните власти. Всички сектори, публични и частни, следва да предприемат подходящи и адекватни действия за предотвратяване на замърсяването.
Световният ден на водата 22 март предполага споделена отговорност от всички заинтересовани страни – от хората и местните общности до международните организации и гражданското общество, за опазване качеството на водата и живота на Земята.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл*
Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...
Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...
Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно..
Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..
Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..
Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..
Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..