Димитър Цухлев и Никола Пушкаров - двама учители на видинската гимназия с голям принос за Видин

Никола Пушкаров е учен и революционер. Първият български почвоизследовател и родоначалник на почвознанието в България. Той е известен и със своята революционна дейност, свързана с борбите за освобождение на Македония. Бил е учител във видинската гимназия за 4 години в началото на миналия век, разказа за Радио Видин десетокласничката Александра Петкова:

"Никола Пушкаров е роден през 1874 година в Пирдоп, следва естествени науки в Софийския университет. След като завършва висшето си образование с отличен успех, е поканен да заеме чиновническа длъжност в Министерството на народната просвета. Той категорично отказва и изявява желание да се върне като преподавател в прогимназиалното училище в родния си град – Пирдоп. Тук той развива богата педагогическа, културно-просветна и обществена дейност, с която спечелва сърцата и признателността на съгражданите си. Като учител в Пирдоп, а по-късно и в други градове в страната, той си създава авторитет на прекрасен педагог. Организира екскурзии за запознаване на учениците си с красотата на родната природа. В Пирдоп Пушкаров допринася за засилването на прогресивната дейност на учителското дружество, което го избира за председател. Възобновява читалището, където организира редовни сказки с научен характер. Въодушевен от героичната борба на българския народ в Македония срещу турското робство, Пушкаров се посвещава на освободителното дело. При лична среща с легендарния Гоце Делчев изразява желанието си да се включи в борбата за свобода на поробения български народ в Македония. След като получава насърчение от него, през есента на 1902 г. той пристига в Скопие и започва работа като учител по естествена история. Там редактира вестник "Освобождение". Бързо се издига на ръководно място в борбата за освобождение и става председател на Скопския революционен комитет... Пушкаров участва в Илинденското въстание като войвода, ръководител на чета. След поражението на въстанието той се завръща в София, където дълго време укрива Яне Сандански в дома си. През 1903 г. се отдава отново на учителска и обществена работа вече в гр. Видин, където започва работа като преподавател във Видинската гимназия. По това време Видин страда от голяма суша. Пушкаров провежда хидроложки изследвания и разработва проект за водоснабдяване на града от подпочвените води. Общинският съвет обаче се отнася с недоверие към проекта и кани скъпо платен професор от Виена, който след извършените изследвания отново потвърждава мнението на Пушкаров и така градът започва да се водоснабдява по проекта на учителя революционер".

През 1907 г. Пушкаров се мести в София, където развива своята публицистична дейност, свързана с научните му интереси. В сп. "Естествознание" публикува статия, озаглавена "Образуване на почвата". Това е първата статия в българската специализирана литература, която разглежда научно въпросите за почвата, продължава разказа си за Пушкаров Александра Петкова:

"През 1911 г. по предложение на Пушкаров се създава Почвен отдел към Министерството на земеделието, на който той става началник. До 1914 г. ученият провежда редица проучвания и пише обстойни научни трудове. Същата година е изпратен в Германия със задачата да специализира почвознание. През 1919 г., след като се завръща в България, е назначен за директор на Земеделската опитна станция, която по-късно по негово предложение бива прекръстена на институт, а секциите са превърнати в отдели. С неуморен ентусиазъм Никола Пушкаров си поставя за цел да проведе цялостно изучаване на почвите в страната. Години наред той кръстосва сам и със собствени средства равнините и планините на родината, изучавайки свойствата и закономерностите на почвите. Плод на този труд е създадената от него през 1931 г. първа подробна почвена карта на страната, която представлява крупно научно постижение. Той печата картата със собствени средства, придобити чрез заем от Ючбунарската популярна банка, който изплаща до края на живота си. Умира на 18 ноември 1943 г.".

Приносът на Никола Пушкаров за българската наука обаче не е забравен. За делото и личността на големия учен свидетелстват създаденият от него Институт по почвознание, който по-късно е обединен с Почвения институт на БАН. Този институт и днес носи името на основоположника на българското почвознание Никола Пушкаров. А родната му къща в гр. Пирдоп е превърната в къща-музей и е отворена за всички, които желаят да видят експонати от живота и дейността на Никола Пушкаров, завършва разказът си за Никола Пушкаров десетокласничката Александра Петкова.