Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Остават ли народните занаяти символ на трудолюбието?

Снимка: Архив

През годините българските традиционни занаяти са успели да създадат предмети и произведения, чиято стойност и днес е устойчива на силата на времето. За направата на различните изделия родните занаятчии са използвали местни суровини и материали, а здравината и качеството на сътвореното от неуморните ръце на майсторите не спира да радва и удивлява. Създадените творби се отличават с висока художествена и културна стойност, а всяка една творба е своеобразна плетеница от различни художествени концепции с голямо значение за формирането на естетически критерии на поколения българи. Тайните на много занаяти са се предавали от баща на син, от майстор на калфа и така са достигнали до наши дни. Остават ли и днес народните занаяти символ на трудолюбието и има ли интерес към тях в Северозапада? По българските земи са разпространени много и разнообразни занаяти и домашни дейности, намиращи се в тясна връзка с начина на живот на хората през годините. Всяка материална творба, обаче се отличава със своя уникалност. За съжаление днес във Видинско много от занаятите почти са изчезнали, а приемствеността от младите поколение е незначителна- това обясни Митко Младенов, председател РЗК Видин:

"Хората забравиха занаятите и се втурнаха в динамиката да си изкарат насъщния, за да могат да съществуват. Като цяло има занаяти, крепят се на последни издихания, забравени от Господ и от всички институции, опитваме се да правим нещо, но за съжаление до никъде не стигаме ... Около 50% от занаятите не могат да бъдат заменени от съвременните технологии, защото ръчният труд си е ръчен труд- даваш сърце и душа на самия предмет. Дали ще е сувенир или нещо за бита- няма значение. Едно е да направиш едно хаванче ръчно и да го гравираш, друго е да го извъртят на струг- нещата са различни ... Над 700 са членовете на Регионалната занаятчийска камара във Видин, но като активни са около 37-38. хората нямат пари да си плащат членския внос. За мен държава няма, тя ни е мащеха- не само в този аспект а и като цяло нищо ново не е родено."- каза Митко Младенов.

Стилиян Каменов е председател на РЗК Монтана. Неговият занаят е хлебарство и ситничарство. Какво се случва днес с този занаят?

"Тези занаяти в повечето случаи стават промишлени и ръчното месене на хляб почти отсъства от пазара. Тук там се среща някъде в специализирани фурни- в Монтана има две такива. Там се меси хляб по традиционни рецепти с хващане на мая, квас, но повечето са промишлени. През годините занаятчиите и традиционната направа на хляб много трудно оцеляват. В момента също много трудно оцеляват, защото енергийната криза ги засяга най- вече тях. Големите производители диктуват цената и всичко се покачва, а цената не може да се определи свободно."- коментира Стилиян Каменов.

Има ли занаяти, които съвременните технологии няма как да изместят- това попитахме още Стилиян Каменов, председател на РЗК Монтана:

"Има такива шивашки ателиета, които се занимават и мога да кажа с гордост, че ние даваме такива свидетелства на хора, които искат да се занимават. Това са ателиета за кройка, за поправка, но има и още един занаят, който има приемственост в Монтана- това е т. нар "бозаджийство". При нас то е развито добре и се предава от поколение на поколение. Много години те са на пазара и няма мърдане."

Куман Жеков е майстор грънчар от Враца, който изработва сграфито, антична и битова керамика. Той е основател на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти. Потърсихме го на празника на занаятчиите:

"В началото на демокрацията ситуацията с българските занаяти стана много зле, абдикираха много държавни институции. Те се отказаха да помагат и да съхраняват старите занаяти. Най- хубавото е, че хората почнаха да се връщат към старите занаяти. Те почнаха да търсят автентичното, почнаха да търсят това, което се изработва ръчно, не машинно, не серийно и това е най- хубавото."- уточни Куман Жеков.

На празника на българските занаятчии попитахме видинчани актуални ли са днес занаятите и остават ли символ на трудолюбието?

"В нашия край аз лично не виждам да се съхраняват тези занаяти, докато по южна България, по Трънския край, Троян и нататък ми се струва, че е по- добре ... Дъщеря ми се занимава с ръчно изработени сувенири, но мисля, че като цяло занаятите не са много актуални. Всичко е за да може да се внесат пари в държавата, а за теб, ако остане. Не са актуални занаятите, защото няма хора, няма производство в този град. Това е град- призрак."- коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника".  "Тревожно е забавянето на строителството на новия..

публикувано на 31.12.24 в 11:27

В Мездра тържествено ще посрещнат 2025 година

От Общината за пореден път организират посрещане на Новата година в град Мездра на площад „България” с музика, танци и много весело настроение.                                                        В 23.30 часа танцорите от Фолклорен танцов ансамбъл "Мездра" - носител на истинския дух на българските традиции, ще започнат своя новогодишен концерт...

публикувано на 31.12.24 в 08:29

Събитията и темите на фокус през 2024 година

Бедността, последиците от горските пожари, климатичните промени, колко сериозен е проблемът с безводието, проблемите пред Общините, Европейският съюз гарантира ли благополучие на всички - това са само част от темите , по които говорихме през отиващата си 2024 година . Какви са най- често фалшифицираните стоки , които могат да се намерят на..

публикувано на 30.12.24 в 11:03

Георги Дамяново: Мечтата на кмета Нина Петкова за туризъм и развитие на селото

Гостуваме на село Георги Дамяново , част от най-малката община в oбласт Монтана , която има 13 населени места, като общинският център е село Георги Дамяново. Селото се намира в живописен регион. Нина Петкова е кмет на община Георги Дамяново и е млад човек, който има желание и мотивация да развива района. Тя ни разказа повече за селото,  за..

публикувано на 27.12.24 в 13:12

Радио ВИДИН отвътре

Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..

публикувано на 26.12.24 в 10:05

На Коледа - за духовния смисъл на Рождество

Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..

публикувано на 25.12.24 в 10:45