Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ролята на България в завладяването на Космоса

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Космонавтиката в България води началото си от космическите изследвания в страната, чиито върхове са разбира се полетите с български космонавти през 1979 и 1988 година.

 
България е единствената държава от членовете на международната програма "Интеркосмос", която е изпратила двама космонавти на околоземна орбита. В подготовката активно участва и тогавашната Централна лаборатория за космически изследвания, днес Институт за космически изследвания и технологии на БАН. България се разви през годините и стана една от космическите сили на планетата, обясни за Радио Видин директорът му, проф. д-р инж Георги Желев.

"Институтът за космически изследвания и технологии към БАН приоритетно работи в почти всички сфери на космическите изследвания. От астрофизиката, през медико-биологичните изследвания, дистанционните изследвания на Земята и планетите, нанотехнологии, до развитие и иновации в аерокосмическите техника и технологии. По- важните етапи от развитието на България в космическите изследвания започват през 1972 година с изстрелването на първия изцяло български прибор с "Интеркосмос-8", с което България става космическа държава..."

Едно от значимите научни постижения е програмата "България-1300”. В Рамките й са изведени в орбита два изкуствени спътника на Земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри. През 1972 г. България извежда собствен прибор за изследване на космическа плазма.

"Друга важна стъпка в развитието ни като космическа сила е наша апаратура, която се намира на Международната космическа станция в момента. Тя работи и дава данни... България е и член на Споразумението по Плана на европейските коопериращи държави. Тогава наш основен партньор в космическите изследвания става Европейската космическа агенция /ЕКА/. И можем да се похвалим, че нашият Институт по космически изследвания и технологии /ИКИТ/, през първите 6 години печели 14 от 38-те проекта, подадени и одобрени от ЕКА.   

Не трябва да забравяме и дозиметрите "Люлин", които по програмата ЕкзоМарс пътуваха до Марс и в момента дават данни от орбита около планетата..."

Освен двамата космонавти, България е изпратила два спътника и е извела в Космоса над 150 прибора и апаратури. Българска техника е участвала в повече от 500 международни космически експеримента. Връх на българските космически изследвания бележи полета на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г. Тогава България изпраща в Космоса 11 отделни апарата, с които след това дълги години работят космонавти и астронавти на космическата станция "Мир" и на Международната космическа станция. В момента на Международната космическа станция работят български прибори за измерване на радиационната обстановка. Българска спектрометрична апаратура прави първите снимки с уникално качество на спътника на Марс - Фобос.

Така България продължава да бъде сила в областта на космическите технологии.

Цялото интервю и подробности по темата - в звуковия файл



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Борислав Вълов – актьорът от Монтана, който покорява сцената и социалните мрежи

Днес ви срещам с Борислав Вълов , актьор и инфлуенсър от Монтана, по-известен в социалните мрежи като Ей Бо . Борислав е горд със своите корени от Северозападния край, като смята, че те са важна част от идентичността му и оказват влияние върху неговия характер. Завършил е природо-математическата гимназия в Монтана, но пътят му го отвежда..

публикувано на 09.10.24 в 17:30
Лъчезар Ошавков, художник

Документален филм разказва за родения във Видин художник Лъчезар Ошавков

Документален филм за музикалния период на големия български художник, роден във Видин и творящ в Париж, Лъчезар Ошавков , бе представен наскоро в София. Прожекцията на "Имало едно време в Париж" бе по повод завръщането на твореца в България и представянето на изложбата "70 години живопис". В документалната лента, редом с Лъчезар Ошавков,..

публикувано на 09.10.24 в 14:00

Какво е да си пощальон в днешно време

Пощенските служители празнуват на 9 октомври, обявен преди 55 години за Световен ден на пощите . През последните 40 празник има и Соня Ружева - един от най-дългогодишните служители на видинската поща. Всеки ден тя разнася пратките на видинчани - писма, периодични издания, пенсии. Придвижва се само и единствено пеша, независимо от сезона и адреса на..

публикувано на 09.10.24 в 13:45

Симфониета-Видин с концерт "Вагнер и вагнерианство" в бившата синагога

Три последователни концерта, посветени на творчеството на Рихард Вагнер , ще представят в партньорство Симфониета-Видин и Софийски университет "Св. Климент Охридски", катедра "Музика и мултимедийни технологии". Първият е тази вечер, в Културен център "Жул Паскин" във Видин . Публиката ще има възможност да преоткрие Вагнер, коментира диригентът..

публикувано на 09.10.24 в 13:00

Видински ученици отбелязаха Международния ден "Пеша на училище"

Международният ден "Пеша на училище" бе отбелязан за четвърта поредна година в Природоматематическата гимназия "Екзарх Антим I" във Видин . За да популяризират ползите от ходенето и самата инициатива, пеша на училище дойдоха учениците от 8-и "в" клас, с класен ръководител Десислава Крумова.  "Има много ползи. От здравословните - подобрява..

публикувано на 09.10.24 в 10:06

С четка и сърце: Ивайло Митов създава изкуство и дарява надежда

Ивайло Митов е изключително талантлив млад художник, който избира тишината на родното си село Костелево пред суетата на големия град. Сред красотата и спокойствието на В рачанския край , той успява да се вдъхнови за творбите си. Както сам се изразява - "душата и тялото трябва да са синхронизирани, за да може да твориш" . Този..

публикувано на 08.10.24 в 17:30
Симеон Караколев

Симеон Караколев: Ситуацията в животновъдството е тежка, очакваме писмени гаранции за изплащане на договорените средства

Земеделците остават в протестна готовност, заради неразплатените средства по т.нар. „украинска помощ“. Правителството отпусна 200 млн. лв. от договорените средства, но остават още 125 млн. лв., за които към момента има само уверение от министъра на земеделието и храните Георги Тахов, че ще бъдат изплатени до края на ноември.  След срещата с..

публикувано на 08.10.24 в 16:40