Кметът на Бързия: Ние сме още живо село

Преди време кметът Атанас Алексов каза, че най-големият му приоритет е водата. Иска да я избистри и да стане чиста за пиене. Идеята му беше да се изгради утайник. Проектът за избистряне на питейната вода в село Бързия се развива и скоро ще има хубава и чиста вода, каза Атанас Алексов:

"Питейната вода в Бързия - в момента тече процедура, намерил съм място, отредено е, гласувани са ми пари от Общински съвет- Берковица и чакаме само да свърши проектът, нещата които трябва да се извършат по процедурите. Започваме да правим утаител за водата, защото специалисти инженери казаха, че за да пием по-чиста вода трябва да бъде извор, утайник, станция, водоем. Ние нямахме едната от тези съставки - нямахме утаител за водата и сега в момента е в процес на изграждане. Дори, може би всеки момент ще започнем и строеж, стига да позволи времето".

Нов асфалт се полага на улици в единия от кварталите на селото. 

"В момента разрешаваме един от най-важните проблеми. В момента правим долу, имаме фирма за над половин милион лева, долния квартал - Гръскята така наречен, те са 4 улици, се модифицира. Сега го асфалтират, преди асфалтирането сменихме ВиК инсталацията и правим чисто нов квартал. Той е на най-ниската част на селото и там ни гърмяха постоянно етернитовите тръби, старите. Сега всичко е заменено по модерен начин и мисля, че за в бъдеще няма да имаме такива проблеми. 

Асфалтираме улиците - аз съм асфалтирал до сега 7 улици и тези 3 - 10, и продължаваме. Две имаме с цимент изградени, имаме банкомат, в мандата си направих детска площадка към ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда- бел. ред.) с малко помощ от Общината."

Бързия е най-голямото и най-живо село в община Берковица. Проблемът с питейната вода скоро ще бъде решен, но за съжаление не така стои въпросът с възстановяването на стенописите в средновековната църква "Св. Николай Чудотворец", т.нар. Латинска църква. Тя се белее в ската над центъра на селото - еднокорабна, без прозорци, вкопана е в скалата от южната страна. Изкачването до църквата става от площада пред кметството.

"Нямаме никакъв напредък за църквата. Половината от църквата е национален обект и не може всеки драскач да си рисува. Бяха дошли едни художници, но дойдоха от Министерството и казаха: "Това ще бъде с проект, ще се възстановят така както трябва, от специални хора, които могат да се занимават със стенописи, а не с обикновени художници", коментира Алексов. 

По тротоара на главната улица в Бързия местни жители продават малини, смокини, гъби, горски чай, кисело мляко и други. В петък и неделя трафикът през селото е засилен, но това е плюс както за тези хора, които предлагат продукцията си, така и за нас като село, в което преминаващите спират за почивка, за пазар, а дори и да преспят, коментира Атанас Алексов:

"Ние не казваме, че е лошо, че има такъв трафик, само че в петък е много натоварено от София към Лом и към Видин и обратното в неделя следобед - само тогава са ни проблемите. Иначе не е лошо, че има трафик, защото, нали знаете, че в едно село, когато няма такава главна улица, то запустява. Важното е че решихме с АПИ (Агенция "Пътна инфраструктура"- бел. ред.) и Община Берковица да направим на две места "заспали полицаи", въпреки че нашият път не отговаря за това, за да може да се намали скоростта на превозните средства. За сега нямаме кой знае какви проблеми по пътя. Иначе пътят ни е горе-долу запазен засега - стараем се." 

За хората, продаващи продукцията си на главната улица в селото, кметът коментира:

"Лично аз и ръководството на Общината и Районното управление в Берковица се стремим да не ги гоним тези хора, защото в края на краищата те са с малки пенсии, бедни хора са и по този начин си помагат на семейния бюджет. Казано образно, леко ги закриляме. Тези хора се трудят, отгледали са тези малини, къпини, нека да ги продадат, да изкарат някой лев, да си оправят семейния бюджет. Аз лично одобрявам това нещо.

Наистина домашно произведените плодове, а в случая и горски, защото районът е такъв, са изключително вкусни. Като минавате от там, ако имате възможност, спрете и опитайте. Междувременно малко преди срещата ни с кмета от Агенция пътна инфраструктура са му изпратили писмо, с което го канят да даде становище за тунела под прохода "Петрохан".

Читалището в село Бързия е кръстено на патриарха на българската литература - "Иван Вазов". То съхранява културата и традициите на местното население и е център на културно-просветната дейност. Към него има танцов състав, който представя местни народни хора̀ - обяснява секретарят на читалището Галя Поплалова:

"Читалищната дейност в Бързия е създадена още в далечната 1911 година, когато будни и ентусиазирани клисурчани, със собствени средства и книги решават да основат читалище и тогава то е наречено "Пробуда", но след смъртта на поета го преименуват и така от 1921 година до днес достойно носи името на патриарха на българската литература Иван Вазов... Вече 110 години читалището разпространява култура и знание, популяризира и съхранява обичаи и традиции. През 2015 години, по Програма за развитие на селските райони, направихме ремонт на читалището. Подменена беше дограмата, изолацията и покривът на читалището се подмени. Днес читалищният дом вече е голяма сграда, на два етажа, с просторна библиотека. Библиотеката ни е с над 8000 тома литература, безплатен интернет, 4 броя компютри за потребителите, имаме ксерокс, имаме мултимедия, които много ни помагат в работата. Работим основно с училището... Имаме танцов състав "Дервент", а през лятото поддържаме и детски танцов състав. От 2012 година читалището е организатор на фолклорен събор "Богородица в Бързия", вече 10 години го организираме. Това се случва последната събота на месец август, когато е празникът на селото." 

Според преданията, в миналото селото е било в местността Белата вода и се е наричало Горна Клисура. По-късно селището се установява на днешното място, под името Дервент. Така е и включено в турските документи. След Освобождението променя името си на Клисура, а от 1950 г. е познато като Бързия.

В двата пенсионерски клуба членуват общо 120 души, разказа председателят им Бориска Гълъбова:

"Направихме 15 години откакто е основан клубът... Ръководството на Община Берковица ни даде две помещения, които ги обособихме за пенсионерски клубове. Като регистрация са клуб на хора с увреждания и диабетици и другият клуб- с възрастова група пенсионери... Ние се стараем да си разнообразяваме живота. С певческата група участваме в различни културно-масови мероприятия. Доста грамоти и награди имаме... Ние, въпреки че сме хора на село, обичаме живота и продължаваме да живеем така с младежки и борчески дух, като си позволяваме да събираме парички за море. Почти всяка година се ходи на море - пенсионерите в Китен, Приморско, а след морето си позволяваме и малко на Банско. Животът в клуба е пъстър, разнообразен."

Пенсионерите работят и с децата от местното училище за запазване и утвърждаване на българския бит и култура, каза още Бориска Гълъбова. 

Потърсихме и мнението на хората там за живота в селото:

"Има едни живеят и добре, има едни и зле - аз съм от средните. Имаме магазини. Тук има магазин, по-нагоре пак има магазин, тук долу, накрая пак има магазин, има магазини - има. Намират работа хората - в Горското работят. Пак казвам, има и богати, има и бедни, има и средни... Моето мнение за Бързия е много добро. Специално от кмета съм доволна, че всички улици ги асфалтира и никъде няма мръсно, и много се грижи за селото. Навсякъде всичко има, има тука мебелни магазини, фабрики, всички почти има... Какво да ти кажа, за младите хора няма работа, младежите избягаха по София. Имаме млади хора, но всички отидоха в София - там си намират във фирми най-различни и си работят. Иначе селото ни е хубаво, но безработицата гони младите хора... Правя си икономия на много неща, за да може да ми стига пенсията, иначе нещо произведем, но осакатях със здравето, та не мога много."

Всяка година правим събори и големи концерти - гледаме да веселим хората, за да можем да ги задържим в селото, казва кметът Атанас Алексов и кани всички желаещи да си купят къщи в Бързия, като отбелязва, че няма да съжаляват.