Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Успешна ли е отиващата си година за българите?

Снимка: Радио ВИДИН

Едва 12% от българите оценяват 2022 г. като добра година за България, докато 79%- като лоша, показва проучване на изследователския център "Тренд". То бе проведено между 1 и 8 декември сред 1005 пълнолетни българи, като в него се отбелязва, че лошите оценки за годината са започнали още с пандемията от коронавирус през 2020 г. и са се задържали през 2021 г. Войната в Украйна, политическата криза и инфлацията вероятно са сред основните аргументи на българите за лошата оценка за отминаващата 2022 г. В личен план настоящата година е била добра за малко над половината българи- 51%. Това е най- високата стойност от 2019 г. насам. За 36% от анкетираните обаче отминаващата година е била лоша. По-младите, между 18 и 39 години, оценяват 2022 г. чувствително по-добре за себе си в личен план, отколкото най-възрастните над 70 г. Успешна година ли изпращат българите? Потърсихме за коментар Димитър Ганев, политолог от изследователски център "Тренд":


"Традиционно през последните пет години ние мерим нагласите на българите за тяхната оценка за края на годината и очакванията им за следващата. Това, което прави впечатление е, че песимистичните нагласи и очаквания и за следващата година са вече в продължение на три години и до голяма степен това се дължи на пандемията от COVID-19. Разбира се, през последната година пандемията я изпратихме, но пък през 2022 година бяхме свидетели на други проблеми, които ни сполетяха, които ни карат да имаме пак ниска оценка за годината. Това са най- вече войната в Украйна, инфлационният процес и разбира се, политическата криза, която е продължение от 2021 година. На фона на всичките тези събития ми се струва, че данните стоят логично."


В изследването прави впечатление възрастовата граница, като по-младите оценяват 2022 г. чувствително по- добре за себе си в личен план, отколкото по- възрастните. Може ли да се говори все още за носталгия по миналото, попитахме още Димитър Ганев:


"Това е само част от обяснението, а иначе винаги, когато питате за песимистичните нагласи, винаги най-младите са най-оптимистично настроени, а възрастните са най-песимистични. Най-вече това е свързано с изчерпващата се житейска перспектива и здравните проблеми. Нивото на пенсиите не предполага кой знае колко висок стандарт в страната. Съставянето на редовен кабинет с ясна визия  би било една правилна стъпка в правилната посока"- допълни Димитър Ганев.


Видинчани изказаха разнопосочни мнения относно отиващата си 2022 година. За някои от тях е била успешна, показа наша анкета:


"Годината не е успешна, не ни приеха в Шенген, а това е голям удар. Преди пет-шест години бяхме готови да влезем в Шенген. Това е цинизъм, както казва държавният глава. Нямаме редовно правителство, а няма и да имаме скоро. Сега ще отидем отново на избори, а не можем да усвоим средствата от Европейския съюз, ще ги загубим ... Каква успешна година като сме загинали- нито пари за лекарства стигат, нито за нищо ... Завърнах се у дома след седем години и половина и всяко зло за добро. Надявам се, че всичко ще си дойде с времето, мисля, че всичко ще се нареди."


По темата разговаряхме и със социалния антрополог Харалан Александров.


"Едва дали българите мислят по-негативно от останалите общности, но едно нещо е сигурно, че им е много трудно да се зарадват на успехите и винаги се презастраховат, като така да се каже пъдят злото. Българите обясняват колко са зле и как нещата вървят от провал на провал. Това е културен факт и е почти неприлично в култура като нашата и се смята за арогантно да се хвалиш и да твърдиш, че всичко ти е наред и това е точно обратното на англо-саксонската култура, където винаги трябва да си усмихнат и да се държиш така, като че ли светът е твой ... Що се отнася до възрастовите групи е съвсем естествено младите хора да се усещат по-щастливи, защото те живеят с фантазията, че могат спечелят и че голямото разместване и разбутване в пластовете им дава шанс да спечелят"- обясни Харалан Александров.


Очакванията за идващата 2023 г. на българите не са оптимистични- 44% смятат, че България я очаква една по-лоша година от 2022 г., а 30% очакват по- добра година. И тук личните очаквания са по- оптимистични. 36% очакват 2023 г. да е по-добра година за тях в личен план, но 27% споделят негативни очаквания, показва още въпросното проучване.


Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Говежда - село със златни хора и история

Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината.  То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..

публикувано на 04.04.25 в 12:00
Архимандрит Никанор

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания.  Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...

публикувано на 03.04.25 в 10:00

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2: - Северен, включващ областите Видин, Монтана,..

публикувано на 02.04.25 в 10:45

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00