Романът на Снежана Ташева ще ви "отведе" на доста горещо място

Да си преподавател по химия никога не е било кой знае какво приключение, особено за университетския асистент Боряна Андреева. Докато не поема едно по-особена група чуждестранни студенти. Всъщност доста особена. Те имат рога и опашки и идват от планета, наречена Ад. И са онова, което ние наричаме дяволи. Не че обичайните групи студенти са нещо различно, ако питате който и да било преподавател, но все пак…

Така започват неприятностите на Боряна, която твърде бързо се оказва забъркана в бизнес-интересите на враждуващите фракции на В. А. Асмодей и В. Б. Велзевул и това заплашва живота, душата и връзката ѝ с дългокосия, леко смахнат Тошо, който може и да е най-големия сухар на света, но пък е толкова сладък, че просто няма нужда от друго име освен Тошо… А бизнес-интересите на двамата демони включват и нея като всеотдаен преподавател, тъй като дяволите имат огромна нужда от обучение именно в химията, но нямат квалифицирани преподаватели на своята екзотична планета. Прекалено недисциплинирани са, за да си обучат свои такива!

Колкото до Ада, той далеч не е онова царство на болката и ужаса, който сме свикнали да си представяме, дори напротив.  Всъщност може да ти хареса там, ако не те притеснява, че е постоянно горещо, предимно червено, около басейна всички се разхождат дибидюс голи и нравите като цяло са доста освободени от условности, а хотелът, макар и наистина хубав, е местното имение на Тодор Живков. Дотолкова може да ти хареса, че – подобно на Боряна Андреева – да сключиш договор и да продадеш душата си за сто и двайсет години срещу трима от студентите дяволи, които да ти помагат, за да не полудееш от работа, докато си все още жив. Като умреш, ще му мислиш. Не е голяма драма. Да не говорим, че понякога сто и двайсет години в ада звучат като по-приемлив вариант пред една вечер в „Котън клуб” в Студентски град например, с цялата му мазна чалгаджийска култура. Поне за нашата химичка е така.

Ако идеята за Ада като алтернатива на реалността ви се струва позната, може би е защото сте попадали на подобна в книгите сър Тери Пратчет. Във всеки случай дяволите съвсем не са толкова страховити, а са като орда пакостливи хлапета с лоша дисциплина, особно когато се озоват в близост до опасни химични елементи.

Романът "Групата от ада" на писателката, преводач и преподавател по физика Снежана Ташева е едва стотина страници, така че няма много място за почивка от действието. Събитията се случват едно след друго и може би от толкова бързане редица случки като че ли остават без логично обяснение или без продължение, някои герои сякаш успяват да се изплъзнат от погледа на читателя, само за да се появят вече на друго място, не съвсем такива, каквито сме ги изгубили от очи, но като цяло остава усещането за едно фантастично приключение, започнало в иначе скучната до смърт академична среда на факултета по химия.

Главната героиня може да ви се стори малко хаотична в решенията и действията си, малко нестабилна, залитаща от тежка самоирония до също толкова тежко самосъжаление, но това може и да е заради близката ѝ дружба с дяволицата Лилит. Изкусителката Лилит, която се оказва с неочаквано крехко самочувствие. Въобще Менделеевата таблица е бедна в сравнение с набора от трудности, пред които се оказва изправена иначе скучноватата преподавателка, докато се опитва да спаси мястото си в университета и да избута своята шантава група студенти от планетата Ад. А, да – и да спечели сърцето на своя Тошо.

И в крайна сметка, както се очаква, когато са замесени дяволи, всичко все пак приключва със съд, макар и не чак пък Страшния съд, ако не броим факта, че си е малко… да кажем страшничко или поне впечатляващо… да видиш как в съдебната зала напълно гол влиза самият паднал Ангел на Светлината – Луцифер в качеството му на върховния закон, който трябва да реши бизнес-споровете на Асмодей и Велзевул.

"Групата от ада" на Снежана Ташева е един от 72-та романа, участвали през 2015 г. в първия по рода си телевизионен литературен конкурс "Ръкописът", излъчен по БНТ 1 и поредният, който успява да намери своя път към читателите.