Масово българите са притеснени от покачването на цените, сочи проучване

Нарастващите разходи за живот са най-неотложната тревога за 93% от европейците, сочи проучване на Евробарометър за Европейския парламент. Междувременно подкрепата за Европейския съюз /ЕС/ остава стабилна и на високо ниво, като гражданите очакват ЕС да продължи да работи по решения за смекчаване на последиците от кризите. В България делът на хората, които са притеснени от нарастващите разходи за живот, се доближава до най-високите нива с 96%. Повишаването на цените, включително на енергията и храните, се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички образователни и социално-професионални групи, сочи още допитването сред европейците. Към момента на проучването гражданите не са доволни от предприетите действия нито на национално, нито на европейско ниво. Само една трета от европейците изразяват задоволство от мерките, предприети от техните национални правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот.

"Притеснени сме с тия цени. Най-вече храните, много са скъпи. Държавата трябва да реши този въпрос... Много ясно, че сме притеснени, ние сме пенсионери хора. Най ни притесняват данъците, че ги увеличиха два пъти. Нали беше целта да влезем в Европейския съюз... Храни, ток, бензин, гориво, инфлацията е голяма. Всичко поскъпна, а заплатите си седят на едно и също място... Притеснени сме, кой не е притеснен? Ние сме граждани на държавата, първо държавата би трябвало да се погрижи за хората си. Ние плащаме данъци на тази държава, а вече Европейския съюз, ако има политики...", коментираха видинчани.

Анкетираните не са наясно каква конкретно подкрепа да очакват от Европейския съюз.

Социални проекти изпълняват Общините, с които подпомагат хората в нужда и най-уязвимите групи, като "Топъл обяд", патронажните грижи, асистентските грижи по домовете. От европейските политики за подпомагане трябва първо държавата да се възползва, за да се възползват и кметовете на Общини, каза кметът на Мездра Иван Аспарухов. 

"Те са помощи, които се отпускат на държавата и тя надолу. Ние не може да кандидатстваме директно в Европейския съюз за нещо, което да е изключително. Така че ако може да се възползва държавата, ще се възползваме и ние. Ако не се възползва държавата, не може да се възползваме и ние- Общините. Понеже гражданите са в общините, значи не могат да се възползват и гражданите, ама държавата не знае, че гражданите са в общините", заяви Иван Аспарухов.

Това, че в момента няма редовно правителство, допълнително утежнява нещата, защото няма дългосрочна политика и дългосрочни мерки. Тревожната тенденция, отчетена в изследването от Евробарометър не изненадва никой, при тези цени и инфлация е нормално да се повишат социалните разходи, допълни кметът на Община Мездра:

"Нали уж от такава гледна точка направиха някакви опити за повишаване на доходите, на пенсиите. Когато е закъсняло като мярка, то е изядено от инфлацията. Откъслечни действия няма да доведат до някаква стабилност или трайно решаване на определени проблеми."

Няма как да получим други резултати при положение, че нарастват базови сегменти на потребителската кошница. Тенденцията е налице. В края на миналата година енергията скочи с 39% на годишна база, а храните- с 18%, коментира икономистът доц. Григор Сарийски.

"Което означава, че стоки, които са с най-еластично търсене, т.е. които не може да си позволите да намалите кой знае колко независимо от това каква им е цената, са с изключително интензивен растеж и това по никакъв начин не се отразява в официалната инфлация. Както знаете, в Европейския съюз тя е около 10 и вече малко под 10%, но всъщност, това, което заема основен дял в потребителската кошница- енергийната компонента и храните се увеличават с много над това, с което се увеличава заплатата. За третото тримесечие бяха отчетени данни, че България е рекордьор по увеличение на заплатата, пак с двуцифрени темпове, но дори в България увеличението на заплатите не може да компенсира скока на енергията и на храните. И всъщност оттук вече получаваме и големия проблем при формирането на тази извадка, а именно това, че когато се правят такива анкети обикновено се взема някаква осреднена стойност. Докато, ако срещнете десет души и попитате какъв е техният стандарт на живот, масовият отговор ще бъде негативен. Защото тук по- скоро трябва да говорим за това какъв е медианният разполагаем доход, т.е. какъв е бюджетът на средното домакинство, а не осредненото. Всичко това обяснява и данните, които получаваме“, обясни доц. Григор Сарийски.

По отношение на финансовото състояние на гражданите проучването показва, че последиците от поликризата се усещат все по-отчетливо. Почти половината от населението на ЕС (46%) заявява, че жизненият им стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от COVID-19, последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна и кризата с разходите за живот. Други 39% все още не са усетили понижаване на жизнения си стандарт, но очакват това да се случи през следващата година, което представлява мрачна перспектива за 2023 г. Данните за България по тези показатели сочат, че според 53% от респондентите жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28% очакват това да се случи през 2023 г.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.