Кула отбелязва празниците Йордановден и Ивановден по стар стил– на 19 и 20 януари, с характерния за региона ритуал "Къпачи на Ивановден", който се изпълнява за здраве на всички именици и младите семейства. Обичаят се е превърнал в местна традиция, почитана от всички, каза библиотекарят Силвия Христова:
"В миналото младите мъже "къпачи” са се събирали по домовете, където се маскирали със сажди, бои, вълна и пера. След 1990 г. читалището изцяло се превръща в средище на дейностите по подготовката и провеждането на обичая, където младите мъже се въвеждат в тайнството на "къпането" от по-възрастните. Тук те им предават своя опит и помагат в подготовката на костюмите и маските. Под ръководството на главатаря /старшия в групата/, участниците определят ангажиментите и задълженията на всеки един."
Избират се булката, младоженецът и водачът, който обикновено е с най-голям стаж като къпач. Той познава най-добре хората в града и знае къде живеят имениците (Йордан и Иван) и младоженците (млади семейства, сключили брак през изтеклата година), допълва още Силвия Христова.
"Водачът определя в кои къщи ще се ходи. За булка се избира най-дребният от мъжете. Булката носи котле (малко менче) и китка и къпе (ръси) с вода за здраве и берекет през годината. Младоженецът придружава булката през цялото време, не се отделя от нея, пази я от околните, за да не бъде разпозната. Освен това носи и цедилника (голяма торба), в която събира даровете. Всички останали членове на групата, с помощта на гегите (тояги) пазят булката и себе си от любопитни граждани. Ако някой се опита да свали маска или посегне да „закачи” булката, всички се събират в кръг около нея (него) и я пазят. А смелчагата, който ѝ е посегнал, бива разсъблечен и хвърлен в коритото на най-близкия кладенец (изворна чешма)."
Къпачите са обути с цървули и навуща, облечени са с бреневреци (абени панталони), пояси, елеци, пошити (бродирани) ризи, загърнати с кабаници (ямурлуци), с геги в ръце, окичени със звънци и пищни калпаци с пера. Единствено булката се облича с женска носия: цървули, чорапи, риза, вълненик (бръчник), престилка, елек, джубе (връхна дреха от кадифе), бариш (кърпа за глава) и китка.
"Характерно за групата на къпачите е, че се състои винаги от нечетен брой млади мъже. Гегите служат за защита и опазване на групата. Звънците, окачени на кръста върху пояса, са различни по големина. Най-големият се нарича клепетарник. Силният звън, който издават при подскачане, служи да оповести на домакините, че къпачите вече са пристигнали пред дома им. Това се налага поради практикуването на обредното мълчание."
Пенко Недялков, познат в Кула като Пеньо Бурулейски, е бил къпач 40 години:
"До преди две, три години съм ходил с групата, сега вече не става, аз съм на 75 години... Бил съм след казармата, 25-26 години, и съм започнал да ходя с къпачите, които са били по-стари от мен... Една година съм бил булка, иначе от общата група къпачи и младоженец, и булка. Младоженецът е имал на грижа да пази през цялото време булката...Това не ми е предадено от баща и дядо, а просто от комшии, които са ходили преди това и съм тръгнал с тях, като те са били по-възрастни и така постепенно съм започнал да събирам аз група. Тази група може да бъда най-много от 11 души и най-малко до 7... Предал съм го, внукът ми до последно и миналата година е бил булка и от много малък е започнал... Усещането е... има някаква тръпка, която я чакаш с нетърпение... Хубаво е, забавно е и така, като наближи това време, сега не мога да участвам, обаче имам такова чувство, че е времето и че трябва да се тръгва... Липсва, защото е много хубаво."
По традиция групата на къпачите тръгва след полунощ на 19 срещу 20 януари, Ивановден, по стар стил. Обикалят през цялата нощ, като се спират да починат и да се постоплят само на едно място. То е определено предварително при първоначалната подготовка на маршрута. Обичаят „Къпачи” е ендемичен /характерен, уникален и се практикува само в Кула/. Той е най-популярната фолклорна изява в местната общност, носител на идентичността на кулчанина. Хората от града с нетърпение очакват къпачите да ги посетят, да ги срещнат и „окъпят”, вярват, че това им носи здраве и късмет.
Близо три четвърти от пълнолетните българи намират, че в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите. Данните са от независима изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“, публикувани днес. Изследването е проведено в началото на август сред 801 пълнолетни български граждани. „В последните няколко седмици усетих..
Международният ден на комара се отбелязва всяка година на 20 август. Това е денят, в който се чества годишнината от откритието на сър Роналд Рос на начина за пренасяне на болестта малария през далечната 1897 година. Днес обаче няма да говорим за опасностите, които те крият и некомфорта, който ни носят, а ще пречупим темата от забавната страна..
Операта на Росини "Севилският бръснар" е част от фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Произведението е едно от най-обичаните, пленяващи със своята жизнерадост, заразяващо с хумора си, запомнящо се със своята мелодичност и музикална изобретателност. Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни. Но това съвсем не..
Пореден акт на добро дело бе подтикнат от публикация на видински гражданин в социалните мрежи. Случаят е от преди дни, а поводът е едно загубено портмоне. Станислав Стоянов е автор на поста във видинските групи, а загубеното портмоне е на неговия дядо, Младен Каменов , който излязъл на среща в парк "Владикина бахча", разказва Станислав:..
В петък, 22 август, Държавна опера-Русе ще представи на белоградчишка сцена операта „Травиата“, създадена специално за 75-годишнината от основаването на русенския оперен театър. През 1949 година в Русе е представено емблематичното произведение на Джузепе Верди и това е първата постановка на Русенската опера. Затова и днес за русенските оперни..
Световният ден на фотографа се отбелязва всяка година на 19 август. Това е дата, посветена на едно изкуство, което съчетава техника, усещане за момент и емоция. Без значение дали става дума за професионални снимки, или за обикновени кадри, запечатани с телефон, фотографията е универсален език, който ни свързва със света, с историята и със самите..
Променя ли се Видин към по-добро, се питат видинчани. Емблематични и знакови обекти в старопрестолния град се включват в проекти за благоустрояване. Вече повече от година продължава реставрацията на терасите на плажа край крепостта "Баба Вида". Метални ламарини заграждат достъпа до горните етажи на плажа, а пък условия за плаж край..