Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Под 2% от българите участват в обучения

Снимка: Радио ВИДИН

Ученето през целия живот в България остава изключително ниско и не се вижда подобрение през последното десетилетие. През 2021 г. с едва 1,8% от възрастните, участващи в образование и обучение, България е на последно място в Европейския съюз и изостава шест пъти от средноевропейските нива, близо два пъти от предпоследния в класацията – Гърция с 3,5%, и 20 пъти от първенеца – Швеция с 34,7%, сочи поредното изследване на Евростат.


Какви са нагласите на безработните - дали биха се включили в обучение или курс за квалификация, организирани от бюрото то труда? Какви умения биха искали да усвоят и дали въобще искат да се обучават?


„Аз съм завършил за охранител. Бих бил съгласен за някакъв курс... Не, нямам спомен да са ми предлагали курс. Аз имам завършено висше образование за преподавател. Нещо, свързано с компютри, би било интересно за мен... Аз бях миналата година на курс - финансова отчетност и съм доволна от провеждането на курса. Бих участвала и тази година стига да има курсове... Защо да не се включим, ама не ни предлагат. Ние сме безработни от доста време, ама само се подписваме, друго нищо. Трябва да ни кажат за какво става въпрос, да ни обяснят. А и ние не сме от Видин, ние сме от Дунавци и малко е трудно. Ако е за Дунавци, що да не, а за Видин просто няма как да се придвижваме... Аз съм инвалид, те и сега не попитаха, обаче няма как, няма начин... Не, по принцип имат работа. Сега съм за подпис, малко излязохме на борсата... Не, на този етап не... Просто нещо различно от това, с което съм се занимавала. Нещо свързано с фризьорство, маникюр... Зависи. Може би да. Не знам и аз какви курсове има, зависи от курсовете. Предлагали са ми винаги, ама аз не ходим на такива курсове. Аз идвам в началото на месеца да се подписвам и после ходя  по рехабилитации...“, казаха безработни дали биха се включили в обучения и курсове.


Агенцията по заетостта чрез нейните териториални поделения предлага различни възможности за повишаване квалификацията и уменията на безработни и заети, които са в съответствие с потребностите на пазара на труда. Те могат да се възползват от обучения по двугодишния план за обучение, които се провеждат от държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение”. Там се предоставя професионално ориентиране към търсени на пазара професии.


„В тези центрове се предоставя качествено обучение за придобиване на първа, втора и трета степен за професионална квалификация по професии, които са търсени от бизнеса... Другата възможност е обучения на възрастни по член 63 от Закона за насърчаване на заетостта. Там се предоставя възможност за включване в обучение за придобиване на професионална квалификация на безработни лица, която е по заявка на работодател в съответствие с неговите нужди... След тези обучения се осигурява съответно или се запазва заетостта на тези хора, които са преминали обученията“, каза Светла Узунова- директор на Дирекция “Регионална служба по заетостта”- гр. Монтана.


Продължават и дейностите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, където по проекта „Нова възможност за младежка заетост“ през 2023 година продължава неговата реализация и той дава  възможност за включване в стажуване или обучение на работното място на младежи до 29-годишна възраст, включително. След утвърждаване на националния план за действия по заетостта предстои да се реализират и обучения под формата на стажуване и чиракуване.


През миналата година в държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” 119 души са включени в обучения. Други са преминали обучения за професионална квалификация по член 63 по професия шивач, 66 заети в предприятия са включени в обучения по ключови компетентности. Общо 929 души от уязвими групи са обучени за помощник-възпитател, социален асистент, болногледач, помощник в строителството и пътното строителство, заварчик, продавач-консултант и други професии.


Данните на Евростат показват, че през 2021 г. в Европейския съюз участието на възрастните хора (25-64 г.) в образование и обучение се нормализира след спада по време на пандемията. В България също се наблюдава подобна тенденция, въпреки че последствията от ограниченията все още не могат да се преодолеят. През 2019 г. 2,0% от населението на 25-64 г. участва в учене през целия живот. Пандемията води до спад до 1,6%, а през 2021 г. показателят достига 1,8%.


„И това е на база на всичките стратегии и планове за учене през целия живот. Имаше дори стратегия, която се изпълняваше 2014- 2020 и за този период всъщност е намалял делът на възрастните, които участват в обучения... Вижда се, че е осъзнат проблемът, но няма никакъв резултат. И тревожното е, всъщност тези с най-ниска квалификация най-малко участват в ученето през целия живот. И оттам вече идва проблемът със структурната безработица в България, където има някакви безработни, но те не могат да участват на пазара на труда и работодателите не ги наемат. Затова именно е добре да се участва в обучения и курсове за квалификация и преквалификация. България още традиционно има в активните мерки на пазара на труда с ежегодните национални планове за действия по заетостта има проблем, че изключително малко средства се отделят за обучителни курсове- около 8%, а в Европейския съюз е над 40%“, коментира Зорница Славова - старши икономист в Института за пазарна икономика.


Активните мерки на пазара на труда също продължават всяка година да са насочени предимно към осигуряване на субсидирана заетост, а не към обучения и квалификации.


Цялата тема може да чуете в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева.  От думите на премиера, става ясно, че България ще..

публикувано на 30.01.25 в 10:00

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56

Общини от селски райони са с гарантирани европейски средства за инфраструктура

Общините от селските райони в страната са с гарантирани средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, които да са за изграждане и развитие на инфраструктура. В област Видин право на тях имат десетте по - малки общини- Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене. Общата..

публикувано на 27.01.25 в 12:25

Жителите на село Копиловци: Няма работа, няма млади хора

Гостуваме на село Копиловци , община Георги Дамяново. Китно и красиво планинско селце. Освен прекрасната природа, която е и най-голямото богатство на Копиловци, центърът на селото също е много чист, облагороден и поддържан. Въпреки това, обаче основният проблем е, че работни места няма. Съвсем наскоро е закрит шивашкият цех, който осигурявал..

публикувано на 24.01.25 в 11:29
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Опасявам се, че най-нечистата от всички нечисти унии ще изкара пълен мандат

105-тото правителство в историята на България обещава върховенството на правото и равенството пред закона, укрепването на социалната държава, защита на гражданското общество, свободата и плурализма в медиите, членство в Еврозоната и изпълняване на Плана за възстановяване и устойчивост.  Приоритети пред новата власт ще са и качеството на живот, с..

публикувано на 23.01.25 в 10:00

Какви проблеми създаде абсурдът с двойната минимална заплата?

Заради липсата на бюджет от началото на годината реално у нас има две различни минимални заплати - в частния и обществения сектор. Парите са по-малко за чиновниците и повече за всички останали. В бюджета за 2025-та година. трябва да бъде разписан новият размер на минималното възнаграждение за работещите в обществения сектор. Докато това..

публикувано на 22.01.25 в 10:45