Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Предпочитаме ли стоките с ниски цени?

Снимка: Радио Видин

Високата и продължителна инфлация, която свива покупателната способност, както и икономическата несигурност, изразена в страх от евентуален недостиг на храна, горива, ток и газ, промениха поведението на европейците, включително и на нас - българите. В резултат на това хората избират все по-внимателно и разумно стоки и услуги и пазаруват целенасочено повече нискобюджетни стоки, без да се срамуват. Това показва годишното проучване на голяма европейска банка, проведено сред 14 200 души в 15 страни на стария континент. Заради липса на избор и финансова алтернатива преследването на ниските цени се превръща в осъзнат интелигентен избор. Добрата цена се преследва все повече - било то при нискобюджетни продукти или промоционални стоки или други. Така и Европа стига до ерата на нискобюджетното потребление без предразсъдъци. Това потребление доскоро се усещаше като белег за социален статус, но вече не е така и е пестелив избор за разумна промяна в бюджета и белег за финансова грамотност. Затова и в него се вижда сериозен потенциал. Знаят ли какво е "low cost” и какви стоки предпочитат жителите на Северозапада? Според проучването 72% от българските потребителите казват, че знаят какво означава “low cost". В превод от английски, този термин означава "ниска цена“. В по-развитите държави концепцията е позната и добре развита. Проучването показва, че повишените цени предопределят избора. За 61% в Европа и за 58% в България цената е най-важният фактор, който направлява избора на клиента. Потърсихме за коментар Адриян Николов, икономист от Института за пазарна икономика:

"Това го видяхме още в началото на по-високите инфлационни тенденции. Това се случи още през миналата година, като търговските вериги още тогава много ясно демонстрираха, че по-активно се търсят стоките на промоция. Това е на този етап поведението. Дали потребителите са преминали към по-евтини стоки засега не знаем, но това обръщане към промоционалните стоки демонстрира това, че по-високите цени карат потребителите много по-внимателно да харчат парите си... Свиване на количество на този етап в България по-скоро няма, дори и при най-скъпите стоки. По-високите цени се отразяват откъм потребление на по-евтини стоки, на промоционални стоки, а не толкова на свиване на потребление, но това зависи много и от типа домакинство“- обясни Адриян Николов

Проблемът в България е, че българските потребители неизменно свързват стоките с ниски цени с по-ниско качество и по-ограничен набор от характеристики. Все пак, все повече европейци, а и българи пазаруват нискобюджетни стоки и услуги, и то целенасочено. Каква е ситуацията в магазините в Северозапада? Потърсихме за коментар Теодора Минкова, собственик на магазин за обувки във Видин:

"Хората предпочитат по-евтините стоки и най-вече си ги поръчват онлайн. Вече по-рядко ходят по магазините, както беше преди. В онлайн платформите има по-голямо предлагане и това се получи заради пандемията от COVID-19. Търговските обекти се справят все по-трудно“- каза Теодора Минкова

Цените на хранителните стоки през последната година отбелязаха значителен ръст у нас и това принуди много видинчани да правят компромис при избора си в магазина. Разговаряме с Валентин Горчев, собственик на хранителен магазин във Видин.

"Хората обедняха доста и търсят все по-евтините стоки. Може и да са некачествени, но да са евтини, за да имат пари за лекарства, за ток. Качеството на храната е до долу, като е евтино, то е до долу. Олиото спадна като цена доста, говори се, че кашкавалът и млякото ще понижат цените си, но досега няма нищо такова. Хората се лишават най-вече от яйца, те са много скъпи.“

Потреблението на продукти или услуги с ниски цени е разпространено в България, колкото и в Европа. Над половината от хората имат такава нагласа, познават този пазар и са готови да се преориентират към него в бъдеща ситуация. В България едва ¼ от хората смятат, че нискобюджетното пазаруване е унизително, особено младите и това се свързва със стремежа им да демонстрират определен стандарт. Попитахме видинчани какви стоки пазаруват и предпочитат ли по-евтините?

"Има такава тенденция и това се усеща при сиренето, например, при кашкавала, определено при хранителните продукти. Но наистина вече се усеща при всичко, не само при хранителните продукти... Аз живея близо до един хранителен магазин и преди съм виждал хора, които преди са си купували хранителни стоки и други, които им трябват, купували са си по-скъпи храни, по-скъпите варианти и тези дни просто не се вижда подобно нещо вече... Купувам си това, което на мен ми е необходимо - дали е скъпо или евтино, щом на мен ми трябва, си го купувам. Аз си взимам пенсия, мъжът ми работи и взима пенсия. Защо да не си направя удоволствието? Едно време беше добре - имахме наши магазини, а сега къде са нашите магазини“- коментираха видинчани.

Проверихме каква е ситуацията и в чужбина. Светослав Ставрев е родом от Видин, но вече повече от 20 години живее и работи заедно със семейството си в Мадрид. Собственик е и на жилище, което изплаща.

"Малко преди пандемията заплатите се качиха с 10%, сега в момента 70% от цените са с 35- 40% по-нагоре, което си е доста и се отразява. Няма ги вече тези пътувания и хората се посвиха доста и хладилникът се пълни по един и същ начин, както и преди, но с по-оскъдни стоки. Тук големите хранителни вериги изцяло контролират нещата, малките магазинчета преди години ги затвориха. В германските големи магазини е по-евтино отколкото във френските. Качеството на стоките не е лошо, но хората си предпочитат да им е по-евтино“- обясни Светослав Ставрев.

В крайна сметка “low cost” пазаруването е осъзнат избор. В България за момента все още нагласите не са много големи, защото отново се смята, че качеството няма да е добро. Нагласата е, че този пазар ще продължи да се развива, тъй като хората ще стават все по-чувствителни към цените.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Започнаха дебатите за първия ни бюджет в евро - ще излязат ли сметките?

До края на месеца предстои да започне бюджетната процедура за Бюджет 2026 година. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова на брифинг в Министерския съвет. Има определен нормативен ред, свързан с изготвянето и с процеса, по който преминава бюджетната процедура за Бюджет 2026 г. Предстои да бъде даден старт на тази процедура, да..

публикувано на 10.09.25 в 10:45

Индекс мери общественото напрежение на българите

Индекс на общественото напрежение ще измерва степента на тревожност и спокойствие на българите.  Ще се изготвя от Центъра за анализ и кризисни комуникации (ЦАКК) и социологическа агенция "Мяра" на всеки три месеца.  Ще предвижда и реакциите на хората, каза  доцент Александър Христов от Център за анализ и кризисни комуникации. "Ще..

публикувано на 09.09.25 в 12:33

Ще бъде ли решен проблемът с манипулираните километражи

Проблемът с манипулираните километражи засяга голям процент от автомобилите втора ръка у нас.  Потърпевши от измамата са собствениците, коментира за Радио ВИДИН евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който е пряко ангажиран с намирането на решение на проблема. Освен финансовата загуба, която търпят собствениците, под въпрос е и..

публикувано на 08.09.25 в 11:00

Жители на Раковица: Живеем със спомени, но и с поглед напред

В рубриката "Добро утро, кмете" поемаме на кратко, но вдъхновяващо пътешествие из българския Северозапад. Ще се спрем в едно малко, но живо кътче от страната - не само с красива природа, но и с хора с големи сърца. Ще научим истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. И..

обновено на 05.09.25 в 17:30
Яница Петкова

Яница Петкова: Делян Пеевски е продукт на системата, а не причина за нея

Със заявки за сблъсъци между власт и опозиция започва новият политически сезон.  Част от опозицията е готова с вот на недоверие на тема "завладяната държава", който акцентира върху корупцията по високите етажи.  Макар че началото на парламентарната сесия беше съпътствано от протест, от управляващото мнозинство изразяват увереност за консолидация в..

публикувано на 04.09.25 в 10:00

Ще има ли нова минимална заплата от догодина?

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) предлага минималната работна заплата да достигне 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. Това увеличение от 12.6% ще засегне доходите на близо 600 000 души в България. Минималната почасова ставка ще бъде 7,31 лв. (3,74 евро). Повишението на минималната заплата ще подобри финансовото..

публикувано на 03.09.25 в 10:45

Световната банка препоръчва актуализиране на данъчната основа на имотите у нас

Преосмисляне на общинските финанси предлага анализ на Световната банка. Сред препоръките са актуализация на данъчната основа на имотите в България в следващите 12 до 18 месеца, както и отпадане на  отстъпката от 50% за основното жилище. Предложенията не са нещо ново и неочаквано и повече от десетилетие се води разговор за адекватен механизъм за..

публикувано на 02.09.25 в 13:16