Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мирела Караджова- "Аз съм визуален артист по образование и пътешественик по душа"

27
Снимка: Личен архив

В "Другата истина" гостува Мирела Караджова- художник по образование или визуален артист, както се самоопределя, и пътешественик по душа- вярва в прераждането и смята, че българите по света са два типа- едните работят за просперитета на страната, в която се намират, като се стремят да се докажат като едни от най-добрите специалисти, а другите- просто паразитират в тази страна, ползвайки се от социалните помощи, без изобщо да имат намерение да работят и ден. Казва това на базата на житейския си опит, а тя е посетила доста страни, не спира да пътува, но има два постоянни адреса - единият в България и другият - във Франция. 

"Аз съм визуален артист и майка 24- 7 както обичам да казвам, тъй като от 3 години деля грижите за детето си с творческата дейност... След дългогодишно скитане по света и вече оформила се по- скоро като номад, в Безие се застопорих откакто разбрах, че ще ставам майка и този начин на живот беше малко по-несъвместим с майчинството. 

Този град сам ме избра. Тук е важно да спомена, че аз съм много дълбоко заинтригувана от епохата на богомилско-катарското течение. И без да подозирам, че този град е много наситен от тази епоха, аз първо заживях там и после започнах да преоткривам, че всъщност ходя по стъпките на катарите буквално...

Интересното е, че за моите пътувания в 90 % от случаите поводът да отида именно там е добрволчески програми. С раница на гръб, аз просто тръгвах да изследвам нови територии, като под нови територии включвам човешкия характери и манталитети, обичаи и нрави. И едни от най-интересните ми проекти са в Непал, на остров Крит, в Англия, в Дания, в Ирландия. Просто навсякъде съм си събирала парченца незабравими спомени, които образуват един общ пъзел... "   

Пъзел от незабравими спомени е събрала в душата си, където един от най-скъпите е пребиваването й в Непал. 

"Пребиваването ми в Непал беше като продължение на приключението, което ми се случи на остров Крит. И двата проекта бяха свързани със строежа на сгради от естествени материали. Това е една технология, която е безумно евтина на фона на съвременното строителство, а възможно най-приветлива на фона на околната среда и това много ме впечатли. 

Как се почувствах в Непал? Почувствах се, сякаш съм много дълбоко свързана с тази култура. Не случайно има една теория, че места, които посещаваме сега, сме имали предишни животи там. Това го усетих и честно казано след престоя ми там, после ми трябваше около година, за да се адаптирам към живота в Европа. Толкова дълбоки впечатления, толкова дълбоки усещания, толкова съпоставки между този и онзи свят, че толкова по-лесно се адаптирах там на място, отколкото после като се върнах в България. Животът в Непал със сигурност е по-семпъл, но в същия момент е много труден. Защото там за съжаление се нагледах на неща, които за мен са недопустими. Там децата нямат никакви права, жените нямат никакви права. Женската работна ръка е много по-евтина и по строежите виждах жени, които с огромни кошове носят тухли. Те имат една такава типична техника да си привържат коша към главата с една лента. Просто това за мен бяха много сърцераздирателни гледки. Аз самата живях в местно семейство в планината, доста отдалечено от големия град, където все още важи кастовата система и най-вече недостатъците на кастовата култура. Например детето няма право да вечеря, ако бащата не се е върнал и не е вечерял първи и в този контекст, ако бащата закъснее, детето си ляга гладно. За мен това са неща над които разсъждавах дълго време след това, как могат да се подобрят, но все още нямам отговор...

В Непал почти няма пътища. Просто се молиш да не ти се обърне автобуса в дерето докато пътуваш. Там също автобусите нямат конкретен график, а тръгват когато се напълнят. Там няма как да има празен курс както е в Европа. Нямат и този европейски импулс за бързане, за кариеризъм. В Непал всичко е, както обичаме да казваме в България, яваш-яваш / лека- полека/. Когато си му дойде времето. Не знам дали там животът е по-спокоен, но по някакъв начин е синхронизиран с ритмите на земята..."
   
Какво още й е направило впечатление в Непал, каква е разликата между живота в тази планинска земя, Франция и България,  както и други интересни подробности за местата, където е пребивавала и живота й във Франция- в звуковия файл. 

* Снимки- личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Доц. Ива Гаврилова

Доц. Ива Гаврилова: Стремежът към целогодишен тен е изключително рисков за кожата

Всяко едно слънчево изгаряне в дългосрочен план означава риск от сериозни заболявания на кожата, включително и от рак. Това предупреди доц. Ива Гаврилова, хирург онколог, член на Българското дружество по дерматоонкология. Тя обясни също, че слънчевото изгаряне може да настъпи неусетно и на най-различни места. "Алармирам, че не е задължително да..

публикувано на 11.08.25 в 16:58

Какво преживяват децата, когато родителите им се развеждат?

Разводът е трудна стъпка за всеки родител, но за едно дете той често е неразбираем, дълбоко емоционален и понякога - травматичен процес. Докато възрастните преживяват раздялата като лична и партньорска криза, за децата това е сътресение, което променя техния свят - сигурността на дома, усещането за семейство и вярата, че "мама и тати..

публикувано на 11.08.25 в 16:30
Симеон Матев

Симеон Матев: Десетдневието в края на август ще предложи кратък отдих от горещините

Ново горещо предизвикателство , което води след себе си тежки последствия . Така определи лятото , което се " очертава като второто най-горещо ", климатологът Симеон Матев . "Настоящото лято е поредното горещо. Миналогодишното беше най-топлото до момента както в историята на България, така и в историята на Северозапада, а това лято е по..

публикувано на 11.08.25 в 15:35

Мария Спасова с нова песен сред финалистите на "Пролет ‘25"

Срещаме се с една млада талантлива дама - Мария Спасова , която вече не е непознато име за вас. Представяли сме ви нейни песни и преди - с характерния ѝ стил, улавящ едновременно нежност и сила. Родена в Берковица и израснала в Монтана, Мария носи в себе си едновременно чара на Северозапада и усещането за големия град. Сега тя се завръща с..

публикувано на 11.08.25 в 15:30

Бранковци – между забравата и очакването за по-добро бъдеще

Село Бранковци е на 200 километра от София, където се решават важните дела в държавата и на 40 от Видин, областния град, но пътят до там спира автомобилите. Хората се събират на площада три пъти седмично, когато пристига колата с хляба. "Само той ни е и връзката. И идва един път пощата...  Малко хора сме. Хляб карат през ден."..

публикувано на 11.08.25 в 14:00

Където има буря, Бог дава покой

В Девета н еделя след Петдесетница , която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството.  "Учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага..

публикувано на 10.08.25 в 08:00

9-годишна туристка от Козлодуй със златна значка от БТС

9-годишно момиче от Козлодуй посети всички 100 места, включени в Движението "Опознай България - 100 национални туристически обекта" и получи Златна значка от Българския туристически съюз /БТС/. От съвсем малка Калина Христова обикаля със семейството си най-хубавите места в страната - природни забележителности, исторически обекти и музеи. Така..

публикувано на 08.08.25 в 17:31