Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вирусологът проф. Радостина Александрова: Вирусите ни помагат в много отношения

Проф. Радостина Александрова
Снимка: Стопкадър, БНТ

Науката вижда във вирусите много сериозни помощници. Пример за това е създаването на ваксините, както и генната терапия, която вече не е мираж, и много често доставянето на гените, които са ни необходими, става с помощта на вирусни вектори, обясни в "Направление здраве" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. Смята се, че вирусите на Земята са 100 млн. повече, отколкото са звездите на небето. От тях тези, които потенциално биха могли да инфектират хората, са около 700 000 от общо 1 600 000, които засягат птици и бозайници. 200-250 са вирусите, които е известно, че са патогенни за човек, каза вирусологът и обясни какво правят останалите:

"Две основни неща. Те поддържат екосистемите и здравето на отделните организми, били те растения, хора, животни, насекоми. Това са бактериофагите, това са вируси, които атакуват бактериите. Това са основните хищници на бактерии и тук мога да кажа, че всеки ден тези бактероиофаги унищожават 20% от обитаващите го бактерии. Това  е важно, защото по този начин осигуряват храна на планктона, който произвежда кислород. По този начин те осигуряват до голяма степен живота на Земята. Това, че те могат да унищожават бактерии, означава, че те биха могли да унищожат и болестотворните бактерии. Това стана ясно още в края на Първата световна война, когато масово войниците са заразени с шигела, тоест страдат от дизентерия, едни от тях умират, други - не. Още тогава лекарите установяват, че има нещо в тези, които оцеляват, това ние знаем, че са бактериофаги, което е помогнало тези смъртоносни бактерии да бъдат унищожени. Така че бактериофагите са били използвани преди появата на антибиотиците през 40-те години, след което, разбира се, антибиотиците ги изместват. Но в крайна сметка днес светът отново обръща внимание към бактериофагите, защото знаем колко огромен е проблемът с лекарствената устойчивост при бактериите..."

На второ място проф. Александрова посочи, че без бактериофагите голяма част от биоразнообразието на планетата ще бъде изгубено. По думите ѝ, когато една популация организми започне да става свръх успешна, свръх обилна, тогава вирусите се намесват и регулират нейната численост, в противен случай бактериите биха заели всяка ниша, всяка пролука на Земята...

"Третото нещо - вирусите са част от нашия микробиом. Например, има един такъв вирус, който не е патогенен за хората, но се оказа, че този вирус забавя процеса на развитие на СПИН, при хора, които са инфектирани, и също така намалява риска от смърт при хора, инфектирани с ебола... Оказва се, че има бактериофаги, свързани с лигавиците, и то на такива входни врати като гърлото, носа, червата, и възниква въпросът възможно ли е те да са там неслучайно и да играят ролята на едни стражи, които дебнат бактериите още на входната врата. Нямаме доказателство за такова нещо при хората, но при някои животни подобни бактериофаги биха им спестили инфекция с болестотворни бактерии."

Да не забравяме и една от големите изненади на проекта на човешкия геном, който показа, че 8% от човешкия геном всъщност са вируси, добави проф. Александрова.

Повече за полезните вируси може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Лазар Гецковски

Лазар Гецковски е първият "Посланик на вярата в доброто" в Мизия

Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..

публикувано на 17.02.25 в 16:17

Как да подобрим съня на детето?

Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма.  Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..

публикувано на 17.02.25 в 13:51

Центрове за социален достъп ще отворят врати в Ружинци и Чупрене

Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..

публикувано на 17.02.25 в 13:14

В „Музикална зона“: Най-доброто от фестивала Сан Ремо 2025

  Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia).  "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..

публикувано на 17.02.25 в 09:45

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..

публикувано на 16.02.25 в 13:47

Скритият Божий образ в човека

Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..

публикувано на 16.02.25 в 08:00

Какво ще се случи, ако прочетем "Зелената тетрадка"

„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...

публикувано на 14.02.25 в 17:05