Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вирусологът проф. Радостина Александрова: Вирусите ни помагат в много отношения

Проф. Радостина Александрова
Снимка: Стопкадър, БНТ

Науката вижда във вирусите много сериозни помощници. Пример за това е създаването на ваксините, както и генната терапия, която вече не е мираж, и много често доставянето на гените, които са ни необходими, става с помощта на вирусни вектори, обясни в "Направление здраве" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. Смята се, че вирусите на Земята са 100 млн. повече, отколкото са звездите на небето. От тях тези, които потенциално биха могли да инфектират хората, са около 700 000 от общо 1 600 000, които засягат птици и бозайници. 200-250 са вирусите, които е известно, че са патогенни за човек, каза вирусологът и обясни какво правят останалите:

"Две основни неща. Те поддържат екосистемите и здравето на отделните организми, били те растения, хора, животни, насекоми. Това са бактериофагите, това са вируси, които атакуват бактериите. Това са основните хищници на бактерии и тук мога да кажа, че всеки ден тези бактероиофаги унищожават 20% от обитаващите го бактерии. Това  е важно, защото по този начин осигуряват храна на планктона, който произвежда кислород. По този начин те осигуряват до голяма степен живота на Земята. Това, че те могат да унищожават бактерии, означава, че те биха могли да унищожат и болестотворните бактерии. Това стана ясно още в края на Първата световна война, когато масово войниците са заразени с шигела, тоест страдат от дизентерия, едни от тях умират, други - не. Още тогава лекарите установяват, че има нещо в тези, които оцеляват, това ние знаем, че са бактериофаги, което е помогнало тези смъртоносни бактерии да бъдат унищожени. Така че бактериофагите са били използвани преди появата на антибиотиците през 40-те години, след което, разбира се, антибиотиците ги изместват. Но в крайна сметка днес светът отново обръща внимание към бактериофагите, защото знаем колко огромен е проблемът с лекарствената устойчивост при бактериите..."

На второ място проф. Александрова посочи, че без бактериофагите голяма част от биоразнообразието на планетата ще бъде изгубено. По думите ѝ, когато една популация организми започне да става свръх успешна, свръх обилна, тогава вирусите се намесват и регулират нейната численост, в противен случай бактериите биха заели всяка ниша, всяка пролука на Земята...

"Третото нещо - вирусите са част от нашия микробиом. Например, има един такъв вирус, който не е патогенен за хората, но се оказа, че този вирус забавя процеса на развитие на СПИН, при хора, които са инфектирани, и също така намалява риска от смърт при хора, инфектирани с ебола... Оказва се, че има бактериофаги, свързани с лигавиците, и то на такива входни врати като гърлото, носа, червата, и възниква въпросът възможно ли е те да са там неслучайно и да играят ролята на едни стражи, които дебнат бактериите още на входната врата. Нямаме доказателство за такова нещо при хората, но при някои животни подобни бактериофаги биха им спестили инфекция с болестотворни бактерии."

Да не забравяме и една от големите изненади на проекта на човешкия геном, който показа, че 8% от човешкия геном всъщност са вируси, добави проф. Александрова.

Повече за полезните вируси може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Благотворителна великденска кампания стартира в Северозапада

Неправителствени организации от Северозапада - "Кауза Северозапад" - Монтана, "Северозапазване" - Видин и "Приобщени в действие Ромакт Враца" обединиха усилия в поредица от благотворителни събития. Преди Великденските празници са с нова кампания  "Стари традиции за новото поколение". Сред първите, които посетиха, са децата от училище "Христо Ботев" в..

публикувано на 14.03.25 в 17:23

Какво се случва в една учебна кухня

В Професионалната гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин ученици сами приготвят храната, която след това се предлага в учебния ресторант.  Приготвянето на храната, която от предишния ден е поръчана за обяд, започва с първия учебен час, разказват ученици.  "В нашите часове по готвене готвим за учителите и за други ученици, които..

публикувано на 14.03.25 в 16:33

Има ли "Светулки зад решетките"

С годините сме свикнали с образа на Мира Добрева като журналист и телевизионен водещ. Дълго време тя беше лицето на сутрините ни, гласът, който ни пожелаваше „добро утро“. В този образ някак естествено се вписа и първата ѝ книга „Столетниците“, която се появи през 2020 г. като продължение на едноименния телевизионен проект. През 2024 г. обаче на..

публикувано на 14.03.25 в 15:00

Изчезващите занаяти - историята на един видински точилар

Точиларството е един от изчезващите занаяти в наши дни. Все още обаче има хора, които го крепят. В малката, но кокетна работилница на Цветомир Боянов до видинското кино, звучи приятен рок, а той приема поредната поръчка от един господин да наточи самоделен нож и моята за заточване и полиране на едно старо острие. Докато говорим, ръката му..

публикувано на 14.03.25 в 14:00

Отбелязваме Световния ден на съня

На 14 март отбелязваме Световния ден на съня. Целта е на този ден да се обърне внимание върху значението на съня за здравето на хората. Според множество изследвания на специалисти осемчасовият сън е оптималната норма, при която човек би следвало да се чувства в добра кондиция за да посрещне ежедневните си дейности. Според други изследвания, 7 часа..

публикувано на 14.03.25 в 14:00

Пролетта идва - как да предпазим кучето си от бълхи, кърлежи и комари

Настъпва пролетта и разходките на домашните любимци стават все по-чести и по-дълги. Как обаче да предпазим дългокосместите породи кучета, а и не само такива от опасните бълхи, кърлежи и дори от комари ще научим от международния съдия-кинолог Елена Павлова от Монтана. "Преди всичко трябва да знаем, че кучетата независимо дали са дългокосмести или..

публикувано на 14.03.25 в 13:00

В Деня на реките WWF се заема с опазването на дома на видрата

В Международния ден на реките природозащитната организация WWF започва активна работа по опазване дома на видрата – вид, застрашен от изчезване у нас. Възстановяването на влажните зони години наред е една от най-важните мисии на WWF в България. Сега с кампанията си  "Абонирай се за природата", в навечерието на Часа на Земята, WWF издига дейността си..

публикувано на 14.03.25 в 08:05