Доброто възпитание е най-доброто наследство*

Неотдавна във Видин бе открита изложба с акварели на арх. Белин Моллов. Експозицията представя емблематични сгради и паметници на културата, които ние, забързани в ежедневието, не познаваме и дори не забелязваме.

Архитект Белин Моллов е специалист в областта на устройственото планиране и градското развитие. Бил е директор на Дирекция „Генерален план на София“ в института "Софпроект", заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, преподавател по специалността "Урбанизъм" в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Участвал е в работата по устройствени планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик.

 
Напоследък е посветил дейността си да провокира естетическия светоглед у младите хора. Той представя из цялата страна свои картини на емблематични сгради от дадения регион. Целта му е да покаже и разкаже с инструментите на изкуството историята и естетиката, която ни заобикаля, но за която не знаем достатъчно.

"Аз станах архитект и преди всичко урбанист, но рисуването е първичното. Това е било причината да се ориентирам към тази професия. Още като студент пък получих от моите преподаватели специално отношение към история на изкуството, история на архитектурата, паметниците на културата. В практиката съм се убедил, че те са много важен фактор в планирането. Сега, когато вече съм пенсионер, наистина имам възможност повече да акцентирам и да допълня моите знания и разработки, свързани с градското планиране, с подчертаване и експониране на паметниците на културата и архитектурата. Още една специална цел имам - много ми се иска особено младите хора да знаят, да имат самочувствие от това, че живеят, че са родени, че се развиват в място с многогодишна история, с едни предци, които са създали нещо много съществено за нас. Не е необходимо да бъдеш голям специалист, за да усетиш, че, когато кажеш Видин, преди всичко се сещаш за Баба Вида, за втората по големина катедрала в България, ако щете - за бившата градска баня, за Тома Върхота, за Тома Лозанов, който е благодетелят на Видин. Сградите, които е построил, дарява на обществото. Ето тези неща са много хубав пример, който може да ни помага и в нашите обществени отношения, които имаме сега."

Според арх. Моллов видинчани трябва да се гордеят и със синагогата, която наскоро беше основно ремонтирана.

"Идеята това да бъде "Културен център Жул Паскин" е наистина грандиозна, страхотен успех. Това е една от най-големите синагоги в Европа. Навремето са казвали, че е и по-красива от софийската. Превърната в център на една световно известна личност, позната много повече в Европа, отколкото в България, ще бъде един много сериозен аргумент за привличане на туристи и за национална гордост."

Трябва много да уважаваме това, което имаме, призова още Белин Моллов.

"Страната ни се намира на едно много специално геостратегическо място - вратата на Европа или вратата на Ориента. С много история, с много наследство. Тук са били едни от най-големите империи, оставено е много голямо наследство, което по някакъв начин през периодите на историческо развитие е било съзнателно или несъзнателно разрушавано. Това, което е стигнало до нас, трябва по най-разумен начин с предимство за него да го пазим. Като мислим за новото, много да се респектираме и да внимаваме да не разрушаваме старото, защото то носи ценността на времето."

Каква е връзката между изкуството и образованието? Може ли естетиката да бъде ключът към доброто възпитание на днешните млади хора? По темата потърсихме мнението и на проф. Венелин Терзиев, носител на почетен знак „Златен век”, заради „значимият му принос към развитието и популяризирането на българската култура”.

"Визуалните изкуства не могат да бъдат затворени в една галерия или в едно тясно пространство. Тяхната мисия е далеч по-широка и по-голяма. Те по-скоро трябва да формират у всички хора, които ги наблюдават, които съпреживяват, онези естетически критерии, които в последно време доста ни липсват. Да не забравяме, че наша е грижата за възпитанието и образованието на по-младите хора. Един такъв елемент са визуалните изкуства. Образованието и изкуството са неразделна част едно от друго. Може би трябва да подходим малко по-различно в сегашните времена - да не диференцираме по строг начин образованието и науката, а да се опитаме да ги гледаме като интердисциплинарно или екстраординарно начинание, което трябва да даде на индивида освен добро образование, като информация и знания, но трябва да му даде и усещане за изкуството като такова, защото човешкият живот неминуемо е свързан с това. Да, наистина младите хора обичайно не присъстват на такива събития. Може би тези хора, които играят ролята на комуникатори, връзката между общността и създателя на съответното нещо като картини, книги, стихотворение или музикално произведение, трябва да създадат онези условия, които да доближат общностите една до друга. Очевидно се наблюдава едно разделение между по-възрастните хора и най-младите, които отсъстват от подобни събития. Много радостно ще бъде, ако всички тези институции, които имат важна образователна и възпитателна роля, насърчат тези хора да присъстват или да се докосват по един или друг начин до тези произведения на изкуството. Да, съществува такъв проблем на общността, различия в поведенческите модели и може би пропуски в образователния и възпитателен процес, които неминуемо се отразяват след години и днес ние ставаме свидетели на всичко това."

*Доброто възпитание е най-доброто наследство - арменска поговорка.

Повече - в прикачения звуков файл.