Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кузман Илиев: Проспиваме ключови моменти за българската енергетика заради политическо късогледство, коалиции, сглобки

Кузман Илиев
Снимка: Силвия Великова

Представители на протестиращите миньори и енергетици се срещат днес с управляващите в опит да намерят консенсус за бъдещето на въглищните централи и продължаващите пети ден блокади на основни пътни артерии да бъдат прекратени.

"Проблемът е, че в България липсва стратегически дългосрочен план за развитието на енергетиката", коментира в "Посоките на делника" икономистът и председател на организацията “България може сама” Кузман Илиев:

"Българските политици залагат в Плана за възстановяване практически половината от енергийния ни микс - въглищните централи, които подсигуряват балансирането на системата с ВЕИ-тата, които се инсталират постоянно, нарушавайки целостта и функционирането на цялата електропреносна система на страната, да изчезнат, да ги няма. Оставете, че никой не го интересува социалната страна на проблема каква е - че може наистина десетки хиляди домакинства да останат без поминък, без работа, че трябва да станат счетоводители от утре, при положение че вчера са създавали енергия, за да има икономика и качество на живот в България, но ние под някаква форма застрашаваме съществуването на нашата енергетика, като удряме балансьорите в лицето на въглищата и проспиваме възможности да заместим постепенно въглищните централи с нещо, което средносрочно е бъдещето на света, а именно - газа. Газът е наистина преходното гориво, което би дало възможност от по-замърсяващия процес на въглищата с по-малки емисии да се премине към наистина създаване на зелени решения, нови възможности, улавяне на въглероден диоксид, складиране, зелен, син водород, малки модулни реактори... Но всичките тези решения се добавят към енергийната мощ. Ние имаме нужда все повече и повече от енергия, защото ставаме икономически по-успешни, с повече производство, вдигаме стандарта на живот. Тогава, дори да сме по-енергоефективни, то ние ще имаме нужда от повече енергия, така че енергията няма да намалява като количество, което ползваме, а ще се увеличава. В България ние унищожаваме онова, с което разполагаме - лигнитните ни въглища и ТЕЦ-овете, поставяме под въпрос съществуването на цялата енергийна система на страната в някакъв смисъл и междувременно проспиваме момента, в който да работим по отношение на ядрената енергетика. Затвориха ни два реактора, ние се съгласихме чинно, сега от другите два единият има проблеми и ще има ремонти, а не създадохме нови. Не създадохме АЕЦ "Белене". Французите да го бяха направили, тъй като сега геополитически е моментът да не са руснаци. 7-и и 8-и блок в Козлодуй също абсолютно някакво безвремие. Така че ние нямаме развитие на ядрената енергетика и след 10-15 години това ще е проблем, защото вече ще е късно да направим тези мощности. Изискват се десетилетия да бъдат подготвени. 

От гледна точка на икономическа стабилност, енергийна сигурност и енергиен суверенитет аз съм много притеснен. Проспиват се наистина важни и ключови моменти с идеята, че политическият хоризонт е къс - 4 години, я сме изкарали, я - не, коалиции, сглобки, редуват се, но реалността върви с много бързи темпове. Светът, дори да приемем, че Зелената сделка в този ѝ вид продължава да се настанява, ще се електрифицира. До 2035 година, ако някой е карал кола с двигател с вътрешно горене, след това вече няма да има такива коли и ще има нужда от зарядни станции, ще има нужда от електроенергийни мощности, които да зареждат тези станции, а това, ако ние не го изградим сега, тогава ще е късно. Ще имаме или много малко коли, или стандартът ни ще пострада. Това са неща, които за съжаление изискват малко по-визионерско, по-дългосрочно планиране извън носа ни в рамките на политическите ежби."

Перспективата пред българската икономика дори и в краткосрочен план не е добра, допълни Кузман Илиев.

"Може и да намалява темпът, с който расте инфлацията, но тя вече комулативно е доста висока и е обрала българите. По-ниските нива на инфлация не трябва да ни успокояват, защото нашите доходи ще започнат да стагнират. Разполагаемият доход на българина намалява, тъй като лихвите се покачват. По ипотеките не толкова видимо, защото засега се удържат, но при фирмите това е много забележимо. Лихвите по кредитите за фирмите нарастват с бързи темпове, намалява се обемът, с който се кредитира, следователно самите фирми ще започнат да наемат по-малко хора, приходите им падат, а това означава във времето появяване на проблеми на пазара на труда, безработица, неща, които касаят инвестиционната активност... Перспективата не е добра. Тези високи лихви в момента тежат много. Хората от бизнеса и от домакинствата нямат много опции освен да са много разумни, да заделят някакви буфери и да мислят ходове напред. В една хипотеза, в която ние нямаме вече въглищни централи, зимата е немислима. Това застрашава националната сигурност. Ние не можем да балансираме системата и не можем да подсигурим резервите, които задължително трябва да ги има за пиковите моменти зимата. Когато е студено, тези 4000 мегавата от въглищата, половината, от което имаме нужда, са нужни. През 2025-а - след две години, де факто, по т.нар. пазарен път, заради скъпите квоти, тези ТЕЦ-ове няма да могат да съществуват, няма да има право за държавна помощ тогава и те ще фалират. Тогава половината електроенергийна система на България ще бъде практически извън релси. Тези неща предстоят. Ние се залъгахме предната зима, че е топличка, може и тази да е топла, но това не е системно и не е правилно разсъждение. Ние сме велика европейска цивилизация и култура, която не може като икономика и ако залогът е оцеляването ни да разчитаме, че ще е топла зимата. Не можем да разчитаме, че можем да правим индустрия, когато цената на газа започва да тръгва нагоре, как сме ударени по линия на поскъпването на горивата и не знаем дали рафинерията ни може да обработва нефт, който не е руски... Тези неща изключително много засягат икономиката и хората и те изискват по-визионерско и дългосрочно гледище. Стъпките трябва да започнат сега и да се случват независимо от това дали зимата е топла, какво ни казват от Брюксел и т.н. То си е за нас."

Положението ще стане още по-тежко, когато домакинствата излязат на свободния пазар на електроенергия, прогнозира още икономистът.

"Хората ще го усетят много тежко по джоба си. Виждам, че съществува притеснение у нашите политици и то основателно. Но започват едно постепенно обезкървяване на енергийните дружества като удължават времето, в което ще се взимат тези т.нар. свръхпечалби. А тези свръхпечалби де факто ще бъдат взети конкретно от АЕЦ "Козлодуй" и въглищата в пиковите моменти. Това са двата играча, които в тези ценови равнища общо взето ще платят масрафа. Така удряш основните ти стълбове, които всъщност гарантират енергийната ти сигурност, те не могат да реинвестират, не могат да поддържат капацитета си, не могат да се развиват паралелно с възможностите, които имат. В един момент сметката трябва да се плати. Това отлагане във времето ще се изрази в по-малко производство на електроенергия, не дай си Боже нужда от внос. Бяхме в топ 3 на износителите в Европа на електроенергия, а сега почваме да виждаме България като вносител. Преди години нашите партньори спряха вноса към нас. Може да се стигне до ситуация, в която да няма разполагаема електроенергия или да е на много високи ценови равнища, което да смазва бизнес и хора. Така че това, което се мисли в момента като посока "дайте да очертаем уязвимите групи и да им наливаме пари през бюджета", да де, ама като си задлъжнявал през цялото време, като постоянно трябва да подпомагаш енергийните предприятия, защото са декапитализирани, като си свикнал да живееш на заем, а не градиш собствена индустрия и реално нищо не влиза и в социалната система, защото нямаш мощен бизнес и предприемачи бягат от България, става затворен кръг. Няма как да подпомогнеш грамотно и правилно най-уязвимите групи. Ако ставаше така, щеше да е твърде лесно и хубаво..."

"Ще ми се наистина тази година да изработим енергийна стратегия на България, не визия, защото имаше визия, а стратегия, която да каже това са нуждите, тук мислим, че България е силна, в това сме добри, това трябва да започнем сега и наистина да сложим нещата на масата и да говорим с конкретни предложения, конкретни мощности, конкретни инвеститори, а не просто да затваряме, да затваряме, да живеем на дълг и в един момент да се чудим защо имаме феноменална демографска катастрофа, защо българите бягат и нямат перспектива, защо се обезлюдяват ключови региони в страната... Просто нещата са свързани", завърши председателят на Съюза за стопанска инициатива Кузман Илиев.

Повече по темата - в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие  с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..

публикувано на 18.11.24 в 12:31

Село Неговановци - съвременно, обновено и съхраняващо традициите

Екипът на Радио ВИДИН гостува в близкото до Видин село Неговановци. То се намира н а 12 км от областния град.  Красиво и благоустроено е Неговановци.  Впечатлява с големия и обновен площад с красиви декоративни дървета и добре поддържани зелени площи.  Смята се, че Неговановци е лицето на община Ново село, защото е първото село, което..

публикувано на 15.11.24 в 12:00

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон.  Ще намерят ли партиите формула за управлението?  Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси?  Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..

публикувано на 14.11.24 в 10:00