Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Икономически стабилна година ли изпращаме?

Снимка: Архив

Докато икономическата активност се очаква постепенно да започне да се възстановява, есенната икономическа прогноза на Европейската комисия за 2023-а, 2024-а и 2025 г. преразглежда растежа на брутния вътрешен продукт на ЕС надолу в сравнение с летните прогнози. Смята се, че инфлацията е спаднала до двегодишно дъно в еврозоната през октомври и се очаква да продължи да намалява през прогнозния хоризонт. След стабилна експанзия, последвала пандемията през 2021 г. и 2022 г., икономиката на ЕС губи инерция. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) се сви много леко през четвъртото тримесечие на 2022 г. и почти не нарасна през първите три тримесечия на тази година. Високите разходи за живот се отразиха по-тежко от очакваното. Световната търговия оказа малка подкрепа. Очаква се икономическата активност постепенно да се засили, тъй като потреблението се възстановява на фона на стабилен жизнеспособен пазар на труда, устойчив ръст на заплатите и продължаващо забавяне на инфлацията. Въпреки по-строгите парични политики се предвижда инвестициите да продължат да нарастват, подкрепени от общите солидни корпоративни баланси и от механизма за възстановяване и устойчивост. През 2024 г. се очаква растежът на БВП на ЕС да се подобри до 1,3%. Къде се нарежда страната ни в икономическия пейзаж на европейското семейство? 

Почти 79% от икономиката ни вече е на светло през миналата 2022 година, показва тринадесетото издание на изследването на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Ръстът на изсветляване на икономическите дейности е с малко под 1%,в сравнение с 2021 година и надхвърля досегашния "исторически" максимум, достигнат в предпандемичната 2019 година. Според изводите от изследването в сивия сектор остава 20% от икономиката, предимно в строителството и  ресторантьорството, каза за БНР изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов и заяви позицията им против диференциалните ставки на ДДС.

"Още при намаляването на данъчната ставка на 9%, беше сключена сделка с изпълнителната власт за изсветляване на сектора срещу намаление на данъка. До голяма степен се повишиха оборотите именно заради намалената ставка на сектора. Сделката беше за повишаване на осигурителния доход на 800 лева, защото голям процент от заетите в сектора са на минимална работна заплата или на минимален осигурителен доход. Но в съвременната действителност при минимална работна заплата от 780 лева и 933 лева от началото на следващата година, това вече не е мярка, която спомага изсветляването на бизнеса."

От Асоциацията на индустриалния капитал припомниха как сивата икономика ощетява бюджета с опасност от покачване на данъци, от забавяне на икономическия растеж и от конкурентните предимства, които използват бизнесите в сивия сектор. Председателят на Асоциацията Васил Велев подчерта, че целта е този дял да бъде свит под 15%:

"За да получи един работник 2000 лева нето или, както хората казват "чисто", предприятието трябва да плати още 53% отгоре, тоест 1060 лева. Общо разходът за труд за месеца за този работник е 3060 лева, а работникът взима нето 2000 лева. Това е изрядният данъкоплатец в "бизнеса на светло". Този, който практикува "сиви практики", една от най-често срещаните, официално има договор за 1000 лева, плаща върху тях 530 лева осигуровки и данъци и още 1000 лева дава в брой. Така пак има 2000 лева чисто работникът, но на предприятието вече му струва не 3060, а 2530 лева."

С пример Васил Велев обясни и как се източва бюджета през социалните осигуровки за безработица.

В последната си макроикономическа прогноза, на чиито рамки се основава и бюджет 2024-та, Министерството на финансите прогнозира ръст на българската икономика за следващата година с 3.2%, а инфлацията трябва да падне до 4.8% средно за годината. При сътресения на световните пазари заради войните в Украйна и Близкия изток обаче инфлацията ще остане по-висока, а растежът може да падне до 2.7%, изчисляват експертите от Министерството. Изпълнима ли е тази прогноза? Потърсихме за коментар Адриян Николов, икономист от Института за пазарна икономика.

"Има много сериозни разминавания между това, което дават различните институции като прогнози за догодина, тъй като имаме една доста оптимистична оценка на Министерството на финансите, което очаква ръстът на икономиката за 2024 година да е 3%, докато Европейската комисия очаква 1.8%. Горе-долу разликата е почти двойна и очевидно доста по-консервативно подхождат нашите европейски партньори, най-малкото заради сериозните очаквания за забавяне на икономическия растеж у основните ни икономически партньори - Германия, Франция и Италия, които най-вероятно ги чака нулев и поне доста слаб процент догодина" - обясни Адриян Николов.

Попитахме видинчани икономически стабилна ли бе за страната ни отиващата си 2023 година и какви инвестиции очакват през новата година.

"Не съм специалист по икономика, но като гражданин мога да Ви кажа, че това правителство, с тези хора, които не обичат България, а мисленето им е някъде на Запад, икономиката ни не може да върви добре. Ето сега ще увеличават някакви данъци, на едни дават, на други взимат и всичко се отразява на всички нас... Икономически ние сме на последно място в Европейския съюз, така че перспективата е лоша. Нищо не може да се направи, няма инвестиции, хората ги е страх тук да си вкарват парите. Южна България имат късмет в Гърция и Турция, защото са техни съседи и пазаруват. Трябва да се инвестира най-вече в туризма. Селското стопанство е загинало, защото хората вече ги няма по селата" - коментираха видинчани. 

Северозападна България в края на 2023 година продължава да е един от най-бедните региони в Европейския съюзи, но въпреки това има и добри примери за целенасочена дейност за привличане на инвестиции и разкриването на нови работни места. Преди дни Търговско-промишлената палата във Враца спечели статуетка "ХЕРМЕС" и първо място в категория "Регионални търговско-промишлени палати (камари) в системата на БТПП". За 30-и път бяха връчени призове за постиженията на фирми и партньори, работили за развитието на бизнеса в България. Престижната статуетка за институцията получи лично Илиана Филипова, председател на Управителния съвет на Търговско-промишлената палата във Враца. 

"През изминалата година подпомогнахме предприемачите в област Враца и не само. Палатата има три клона и се простира и в Монтанска област - в Берковица и Лом и в Софийска област, в Ботевград имаме клон. Подпомогнали сме търсене на нови пазари за нашите фирми, привличане на инвестиции, включително и чрез Инвестиционната банка за развитие. Подпомагаме кандидатстването по оперативните програми от предишния програмен период и по настоящия, като има доста голям обем привлечено европейско финансиране за иновации, за технологично обновяване, за условия на труд. Работим активно и по различни проектни инициативи, които не са самоцелни само за нашия капацитет, а са свързани с нуждите на бизнеса" - каза Илиана Филипова.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Промяна в икономическото райониране на страната поиска бизнесът преди дни и очерта приоритетите си, за които очаква съдействие от редовното правителство. Работодателите настояват и за реформа в образованието, и въвеждане на матура по математика, като част от политиките за решаването на проблема с недостига на работна сила. Според тях е..

публикувано на 29.01.25 в 10:45

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Седем години изминаха от протестите, които принудиха властта да започне да строи съвременна и сигурна инфраструктура до Северозапада. Завършването на скоростния път Видин-Ботевград обаче все още е някъде в неопределеното бъдеще, а според първоначалните ангажименти трябваше да е готов до края на 2021 година. Общо три редовни и шест служебни..

публикувано на 28.01.25 в 12:56

Общини от селски райони са с гарантирани европейски средства за инфраструктура

Общините от селските райони в страната са с гарантирани средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, които да са за изграждане и развитие на инфраструктура. В област Видин право на тях имат десетте по - малки общини- Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене. Общата..

публикувано на 27.01.25 в 12:25

Жителите на село Копиловци: Няма работа, няма млади хора

Гостуваме на село Копиловци , община Георги Дамяново. Китно и красиво планинско селце. Освен прекрасната природа, която е и най-голямото богатство на Копиловци, центърът на селото също е много чист, облагороден и поддържан. Въпреки това, обаче основният проблем е, че работни места няма. Съвсем наскоро е закрит шивашкият цех, който осигурявал..

публикувано на 24.01.25 в 11:29
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Опасявам се, че най-нечистата от всички нечисти унии ще изкара пълен мандат

105-тото правителство в историята на България обещава върховенството на правото и равенството пред закона, укрепването на социалната държава, защита на гражданското общество, свободата и плурализма в медиите, членство в Еврозоната и изпълняване на Плана за възстановяване и устойчивост.  Приоритети пред новата власт ще са и качеството на живот, с..

публикувано на 23.01.25 в 10:00

Какви проблеми създаде абсурдът с двойната минимална заплата?

Заради липсата на бюджет от началото на годината реално у нас има две различни минимални заплати - в частния и обществения сектор. Парите са по-малко за чиновниците и повече за всички останали. В бюджета за 2025-та година. трябва да бъде разписан новият размер на минималното възнаграждение за работещите в обществения сектор. Докато това..

публикувано на 22.01.25 в 10:45
Яница Петкова

Яница Петкова, "Мяра": Няма ентусиазъм, но все пак управлението е приемливо за българите

37,4% от пълнолетните българи приемат формулата на правителството "Желязков". Това сочи експресен сондаж на социологическа агенция „Мяра“. Формулата на правителството по-скоро приемат 21,4%, 16,5 на сто по-скоро не я приемат, а 20,8% съвсем не я приемат. Останалите близо 4 на сто от запитаните се затрудняват да отговорят.  "Повече от..

публикувано на 21.01.25 в 12:24