"Видин на ново" е неправителствена организация, основана от видинчанина Мартин Цеков, с амбиция да подобри града и да събуди гражданското общество, правейки смислени проекти. В допълнение към разнообразните си професионални начинания, той работи върху няколко проекта, насочени към подобряване на живота във Видин. Надява се да вдъхнови положителна промяна и чрез тези инициативи да насърчи растежа, иновациите и обновяването на Видин и неговите общности.
"Все си мисля, че някак дълбокото ми желание и цел с това НПО е да правим смислени неща и от друга страна много ми се иска да дадем някаква искра и да се събуди гражданското общество малко. Като цяло това по някакъв начин сътвори в мен желанието да стигна дотук, да имам някаква неправителствена организация, за да привличам хора около мен. Не съм сигурен, че аз ще съм промяната, от която Видин има нужда, но мисля, че може да съм искрата, която ще запали някой друг", каза видинчанинът.
Мартин стига до това решение заради силното си чувство за справедливост. Именно това го мотивира да се занимава с каквото и да е. Мотивацията му започва от проблемите пред жилищния му блок, където се оказва, че навремето този, който е построил въпросната сграда е блокирал улицата за няколко блока.
"И аз си казах: "Как така, няма път", минава се през тротоара, счупено е всичко, ВиК-то се афектира и от просто оттам се запалих. И както във Видин казваме "гърчат рамене", никой не знае за какво става въпрос, всички мрънкат, но никой не прави нищо. И аз лека-полека, с една моя комшийка - Ваня, която всъщност ми помага и е част от НПО-то, и е доста ценен човек за мен. Попитах я като по-активен човек какво става, тя ми каза, че е опитала, нищо не се е случило, аз започнах да ръчкам, в Общината стигнах. Там започнаха всички "ама, не знаем, ама няма как" и това по някакъв начин ми беше достатъчно да не се отказвам. И сега каква е развръзката - трябва да дам и малко кредит на общинарите, те колкото си имат кусурите, започнаха да ме слушат, чуха гласа на хората в квартала и започнаха да се приготвят. До колкото зная до месец трябва да започне работа по улицата."
Мартин казва, че винаги наблюдава, дори разхождайки се по улицата, какво би могло да се промени в градската среда.
"Осъзнавам, че някак съм ориентиран нещо да се създаде, нещо да остане след мен. Някак тази преходност на живота - живи сме, имаме семейство, децата не ни помнят, техните деца не ни помнят и после изчезваш, край, изчезваш и ми се ще да остане нещо, колкото и да звучи егоцентрично, но ми се иска нещо да остане след мен, по някакъв начин и другите хора да имат полза от него. От една страна ми е кеф, от друга страна мисля, че имам способностите да помогна с нещо, от трета страна - много ме ядосва това, че стандартът на мислене тук е много нисък, стандартът на гражданска позиция, качеството на работа, която се върши, всичко е някак претупано. Пак казвам - правят се някакви неща, но честно да си призная, не съм прекалено очарован от приоритизацията на нещата, които да се правят. За мен правенето на бордюри е даденост, това трябва да го правиш, а не трябва да въртиш цялата си работа около улиците. Трябва да създадеш някаква добавена стойност."
Най-голямата амбиция на Мартин е възстановяването на откритите спортни площадки на територията на всички училища във Видин:
"Много хора знаят, че дворовете на училищата са затворени вече, ние израснахме в тия училища, там играехме, можеше да се спортува. Сега площадките навън са в окаяно състояние, много голяма част от тях."
От известно време видинчанинът се бори с един странен казус по възстановяването на откритата спортната площадка, която се намира в непосредствена близост до Пазар капия.
"Тази площадка е на перфектна локация, едното което е, мисля че ще допринесе много, не само за децата, което е основната ми мотивация, защото днес основно децата затлъстяват, всички знаем - пред компютрите - трябва да има движение и т.н. Но тази площадка смятам, че е на ключове място, исках да се започне просто от някъде. Започнах да се интересувам от статуса на площадката, оказа се, че тя е паркинг. Започнах да комуникирам с хора в Общината, където пак казвам има голяма доза съдействие, но и голяма доза няма интерес. В един момент се получава така, че аз трябва да ги убеждавам, че има смисъл да направим нещо за децата, за спорта, за развитието и т.н. Съдействат ми, но си представете, че това е всеки ден аз ги тормозя, това е през ден, ако не е всеки ден и трябва да се промени този статус, за да може да се направи нещо. Аз изготвих проект с визуализация, намерих фирма за настилки, за да ги улесня. На мен идеята ми беше да набера средства извън Общината, да не ги ангажирам, но се стигна до там, че как да набера средства, като тя е с нелегален статус."
Мартин казва още, че е така уверен в себе си, защото вярва, че всичко е възможно да се случи.
"Аз си го представям как се случва, а още по-малкото съм уверен, когато зная, че аз мога да допринеса за случването на това нещо. Мога да изготвя проекта, мога да го водя, мога да събера хора, които да извършат този проект. А честно казано удовлетворението, което ще ми донесе да има нещо такова за града. Представете си всички площадки в града да са възстановени. Всички външни площадки, всеки един квартал да има супер модерна площадка. За съжаление, в Общината не могат да разберат, че се получава един лавинен ефект и той ще е в тяхна полза. Ако се направи нещо такова - децата ще са постоянно на площадката, ще има снимки, гражданите ще са доволни, родителите и то неимоверно играе в тяхна полза."
Очакваме развитие на идеите, които Мартин има за цел да реализира и му пожелаваме успех с неправителствената организация "Видин на ново".
Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...
Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...
Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно..
Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..
Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..
Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..
Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..