12 април - Международния ден на първия полет на човек в Космоса

На 12 април отбелязваме Международния ден на първия полет на човек в Космоса - Юрий Гагарин. Неговият полет се случва през 1961 година. Къде е сега космонавтиката и къде е България на космическата карта? Отговор на този въпрос търсим от д-р Светослав Александров, създател на сайта Космос.бг.

"Напоследък се забелязва сериозна активност, каквато не е виждана от епохата на космическата надпревара от 60-те и 70-те години. Даже е по-голяма тази активност, защото участват повече държави и повече частни фирми. Най-активен в това отношение е Илон Мъск. Има засилен интерес и към изучаване на Луната. Най-вече кацанията, които осъществиха САЩ, Индия и Япония. Следващия месец пък китайците ще вземат за първи път проби от обратната страна на Луната. Активността се засилва с огромни темпове... Българите смятат, че след двамата космонавти, които сме имали по време на социализма, едва ли не космонавтиката е приключила. Това не е така. Изучаването на Космоса не е само изпращане на космонавти в орбита. Например днес в орбита около Марс продължава да работи прибор, построен от Института по космически изследвания... Леко-полека в България се учредява и частен космически сектор. Една особено активна компания в България наскоро отбеляза, че през тази година ще започне да произвежда по 10 изкуствени спътника на месец... Всички обаче сигурно чакат да разберат кога ще има нов български космонавт. Смятам, че така възможност има, защото има достатъчно заможни българи, които могат да си го позволят... Ако човек няма възможност да си плати билета, то има фондации, които финансират такива мисии и това е още една възможност. Въпрос на време е...", обясни д-р Светослав Александров.

Освен че днес отбелязваме 63 години от полета на първия човек в Космоса, преди два дни отбелязахме и 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов, а вчера и 60 години от първия презокеански полет на българската авиация. 

Първият презокеански полет на Българската гражданска авиация е изпълнен на 11 април 1964 г. с нововъведения в България въздушен лайнер "Ил-18". Полетът от София до Лима, Перу, е осъществен от екипаж в състав Иван Иванов - главен пилот, Андрей Иванов - командир на самолета, Йордан Песаров - пилот, Павел Игнатов - борден инженер, Серафим Колчев - борден радиотелеграфист, Тома Тодоров - щурман, Господин Господинов - щурман, Мария Иванова и Славка Григорова - стюардеси, Петър Петров - наземен инженер по двигатели.

Дължината на полета е 16 123 км. Поради тежестта на презокеанския полет, съветските авиоконструктори не дават съгласието си за неговото изпълнение. Ръководството на българската авиация поема риска. След излитането си от София самолетът каца в Париж, за да вземе френски пътници, след което се отправя за Лима. Поради ограничения от производителите, се налагат междинни кацания в Казабланка (Мароко), Дакар (Сенегал), Ресифе (Бразилия), Асунсион (Парагвай).