Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек"

В Първа неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на висотата на духовното служение и в същото време неговата простота и достъпност за всеки един от нас. 

"Мнозина влизат в храма със своите претенции - с мисълта, че Бог и Църквата са им длъжници. Ние трябва да се приближаваме и да вървим към Бога винаги, но да отиваме  към Него със съкрушен дух, със смирено сърце, да отиваме, съзнавайки, че нямаме никакви права на тази среща и че ако тя се случи, то ще бъде само поради безграничната Божия милост.

Но обикновено ние не пристъпваме така към Бога. Ние заставаме на молитва и веднага очакваме някакви дълбоки религиозни преживявания; идваме в храма и като че ли искаме от Бога Той да ни даде молитвено настроение. В ежедневието си често забравяме за Бога.Живеем така, като че ли Той не съществува, но когато изведнъж си спомним за Неговото присъствие, ние като че ли искаме от Бога Той веднага да се отзовем на нашата молба, на нашия зов, на нашето желание.

Често Бог не се приближава към нас, защото срещата ни с Него би била за нас съд, пред когото не бихме могли да устоим. Затова, когато молим Бога, по-скоро  да се отзове на нашите вопли или просто на нашето желание за среща, правим грешка: ние трябва да търсим Бога, но да очакваме трепетно този момент, когато Той ще благоволи да ни се яви.

Често се молим въобразявайки си, че ето вече се намираме в Царството Божие, че вече принадлежим към Божието семейство, че вече сме сред тези, които могат да ликуват в Негово присъствие. Колко често трябва да си даваме сметка, че с целия си живот сме излезли от това Царство, че в нашия живот Бог не е Цар, Той не е Господар, Той не е Стопанин, Той даже не е Приятел, който може във всяка минута да почука на вратата ни и заради когото ние сме в състояние да забравим всичко.

Виждайки в знамението с чудесния улов на риба ново потвърждение за божественото достойнство на Спасителя, ап. Петър усетил с особена сила своето недостойнство, своята греховност и затова той възкликнал към Него: "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!"

Това ни показва с какво чувство за своето недостойнство, с какво съзнание за своята греховност трябва да пристъпваме към Светата чаша.

Всички грехове, към които ние така сме привикнали и които не ни се струват толкова страшни, защото ние сравняваме своя живот не с това, как би трябвало да живеем, а с това, как живеят обкръжаващите ни хора и мислейки, че ако ние не сме по-лоши от тях, не сме някакви престъпници, които подлежат на съд и затвор, ние вече като че ли не сме така грешни.

Но ако погледнем на своя живот пред Лицето Божие, пред Този, Когото дръзваме да приемем в душата си, то ние трябва отново и отново да преживеем тези дребни свои грехове, тези тежки свои прегрешения и да си спомним изведнъж колко нечистота, неискреност, самолюбие, гордост има в нас, колко малко неща вършим за Господа и колко много неща вършим от тщеславие, задоволявайки само своето самолюбие.

Не сме ли изпадали в раздразнителност, в униние, не сме ли забравяли, че Господ ни е изкупил със Своята Пречиста кръв, не сме ли забравяли за какво живеем на света, не сме ли се потапяли изцяло в детски грижи, а какво да кажем за нашата душевна нечистота, която никой не вижда, но за която знае нашата съвест? Нима не сме желали чуждото, не сме завиждали?

Нека по-често си спомняме тези дивни слова на ап. Петър: "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!", и когато пристъпваме към молитва, да пристъпваме със съзнание за свето недостойнство и греховност, кротко стоейки пред вратата, чукайки с трепетна ръка – ще ни отвори ли Господ? Но ако не ни отвори, нека бъде за нас достатъчна радостта от това, че ние Го познаваме, обичаме, че се стремим към Него и да се стараем да Му засвидетелствуваме своята любов, истинността на нашата вяра, искреността на нашите стремления с такъв живот, който би направил за нас възможна срещата с Господа лице в лице. Амин."

От митрополит Антоний Сурожский

В рубриката "Съвременна Библия" – "А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир." Тези евангелски думи ни дават рядка възможност да видим хората през очите на Христос. Защо Божият Син е видял онази тълпа по този начин? Можем ли да се припознаем днес в онези "изморени и пръснати като овце без пастир" хора? Какво означава, че Господ се е "смилил" над тях? Имаме ли нужда от милостта Му? Тези добри въпроси чакат своите добри отговори!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Авария в Жеглица: Питейна вода се губи на фона на сушата в страната

Във видинското село Жеглица бе подаден сигнал за сериозна авария на уличен водопровод, при която се наблюдава изтичане на питейна вода. Случаят се развива именно в период, когато голяма част от страната се намира в продължителна суша . До момента няма публично достъпна информация за причините, обема на изтеклата вода или сумата на щетите (ако има..

публикувано на 26.09.25 в 18:00

"Игра на криеница" с фатален край

През май 1992-а някъде в Дания група четвъртокласници е на излет сред природата. Разходката им обаче се превръща в кошмар, когато в близкото блато се натъкват на труп, докато играят на криеница. Без да искат, малчуганите са намерили една от жертвите на вилнеещия в околността по това време сериен убиец. Малко по-късно убиецът е заловен и на свой..

публикувано на 26.09.25 в 17:05
Елена Павлова

Елена Павлова: 30 години по пътя на преводача

Днес отбелязваме Европейския ден на езиците - повод да се замислим за хората, които не само владеят повече от един език, а и ги правят част от живота си. Хора, за които езиците не са просто средства за комуникация, а врати към различни светове. Елена Павлова е точно такъв човек - освен български, тя общува свободно и на английски и руски. И..

публикувано на 26.09.25 в 16:30
Стефан Командарев, Гергана Плетньова и Симеон Венциславов (от ляво надясно)

"Златна роза" за филма "Made in EU" със сценарист Симеон Венциславов

Филмът "Made in EU" , на режисьора Стефан Командарев,  получи Голямата награда за пълнометражен игрален филм в 43-тото издание на Фестивала на българското кино "Златна роза" във Варна.  Според журито, това е безкомпромисна творба, която, освен че отразява духа на съвремието в България, тесногръдието, страха и покорството, внушава и надежда в..

публикувано на 26.09.25 в 16:05

"Едно" на 26 септември 2025 година

В "Едно" представяме събитията, които организираха от фондация "Подкрепа за реализация" - Видин през месец септември, както и предстоящите.  От Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни лица с увреждания към фондацията отбеляза Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия с посещение в музея. Разгледаха..

публикувано на 26.09.25 в 14:30

Видинско село брани традицията на домашната ракия

Проектозаконът за виното и спиртните напитки трябва да е съобразен с дребните производители на домашен алкохол . Това казват жители на видинското село Гюргич, което е едно от малкото с обществен обект за дестилиране. Преди 20 години настоящият кмет, тогава предприемач, Бойко Младенов по настояване на местните и с тяхна помощ, изгражда казана за 45..

публикувано на 26.09.25 в 13:14

Гражданско сдружение подкрепя болните от Алцхаймер и семействата им

Болестта на Алцхаймер е най-срещаният вид деменция както по света, така и у нас. Въпреки това в България само една неправителствена организация е създадена и работи в подкрепа на болните и семействата им. Това е Гражданско сдружение "Алцхаймер България", което започва официално своя път през 2023 година. Основната му мисия е осъществяването на..

публикувано на 26.09.25 в 11:11