„Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова е точно обратното на онова, което казва заглавието в опит да прикрие истинските качества и на самата авторка, и на нейната книга. Това всъщност е историята на една жена с много качества, в това число с огромно чувство за хумор и самоирония, съизмерими само с броя и размерите на дилемите и терзанията ѝ, която търси себе си, докато си мисли, че търси сюжет за бъдещия си роман. Тя ужасно много, страстно дори, желае да напише роман за каквото и да е. Само дето между домакинските и служебните ангажименти почти не ѝ остава време, пък и въобще не е сигурна дали я бива за нещо такова. А после става дори по-зле.
Това не е поредния чиклит, който ще отворите – не се заблуждавайте! Всъщност донякъде Ралица Николова е главна героиня в собствения си роман без да го превръща в автобиография. Самата тя определя историята като фикция с елементи на автофикция. Наред с автобиографичния момент тече втора сюжетна линия, която си е чистокръвно криминале, на моменти граничещо с абсурда. Точно като в живота!
Тя – героинята – е жена, която е уморена и отегчена до смърт от битовизма на ежедневието си, и отчаяно търси изход и вдъхновение за писане, а всъщност може би за живот. Търси го дори твърде упорито, независимо, че през цялото време е изпълнена с колебания и несигурност, а в главата ѝ е пълен хаос от мисли и въпроси. Понякога като че ли го намира, но май не е точно това, което търси, така че продължава, дори когато не е убедена, че има смисъл и желание да го прави. Въпреки всички трудности, спънки и колебания, дава мило и драго, за да напише тоя проклет роман, но не намира нито подходящ сюжет, нито подходящи герои, а междувременно от търсенето им се получава… роман.
Докато тя упорито преследва сюжета и вдъхновението си, оказва се, че сюжетът просто ѝ се случва, когато на пътя ѝ се появява Кръстникът. Но не Кръстникът на Марио Пузо, Марлон Брандо и Франсис Форд Копола, а брадатият чичо Любо – нейния си кръстник, някогашен приятел на баща ѝ, който по странен начин се оказва свързан с нея и семейството ѝ, въпреки че от години не го е виждала, но изглежда също така е свързан и с някои нейни познати, които не би трябвало да го познават. Чичо Любо започва да се появява и да изчезва както му скимне, и в крайна сметка се оказва така смайващо нереален, че неволно започваме да се чудим дали все пак не е пък съвсем истински. Той ту умира, ту възкръсва, веднъж е художник, друг път духовен гуру, трети път е клошар или политик, дори убиец.
И докато главната героиня се опитва да проследи обърканите нишки, свързващи чичо Любо, отчуждената ѝ майка, страстната почитателка на алкохола и нещо като поетеса Мина Белчева, една малко зловеща сектантска група във врачанско, която търси начин да си излъска кармата, и още неясно колко други подобни персонажи, романът започва да се пише сам. Въпреки перманентната неувереност на кандидат-писателката, въпреки пълната незаинтересованост на най-близките ѝ приятелки и въпреки вечните забележки на писателя Мишлен, който така или иначе, като един истински писател, май не одобрява никого, освен себе си.
„Романът на една жена без качества“ е в същността си опит да погледнем малко по-весело, с повече насмешка над себе си и над условностите в обществото, но и да започнем да си вярваме малко повече. Той е дебют за Ралица Николова като писател, написан в рамките на една година. Един своеобразен, малко объркан дневник на нейната героиня, която се лута между приятели, колеги, роднини, познати и непознати, взира се във всяко лице и ситуация около себе си, хвърля се в безумни понякога начинания и експерименти в търсене на този неуловим неин сюжет. Хванала за ръка читателя, тя сякаш припряно го влачи след себе си, показвайки му нагледно, че проклетия сюжет – ей нá – никакъв го няма, не че тя не го търси. А междувременно наоколо се случват абсурд след абсурд, най-вече с кръстника чичо Любо в главната роля, дори и когато самият той не е наоколо.
Ралица Николова е от Плевен, но работи и живее в София. Тя е журналист, специалист по обществени и бизнес комуникации, политолог, поет, майка на две момичета. Тя е всичко друго, но не и жена без качества, така че ако очаквате мрачно повествование, пълно с депресирани персонажи, „Романът на една жена без качества“ определено не е вашето нещо. Историята е пълна със свеж хумор, ирония и автоирония, както и влудяващо пъстра женска енергия. Това е разказ за силата на упоритостта и за страстното желание да напишеш книга, а всъщност за желанието просто да живееш, но да е смислено, вдъхновяващо и талантливо.
Днес ще си направим едно музикално пътешествие със сестрите Али и Едит де Врис, по-известни като Maywood! До 1976 двете имат кариера като солистки, пеят и в различни групи, а после решават да се обединят в дует, първоначално под името "LadyPop's", което през 1978 променят на "Maywood". То идва от съчетанието на техните сценични..
Приятно слушане. Темите: През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов . Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Ще разберем как във видинското село..
Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост , посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно - свети Йоан Лествичник . "Духовната стълба на свети Иоан именно е способна..
Има един млад човек от Северозапада, за когото солта е не просто подправка в кулинарията, а нещо много повече - изразно средство в портретното изкуство, което създава. Денис Алиев е художник, но вместо с четка и бои, рисува с готварска сол. Талантливият творец е роден в Долни Дъбник, но живее и работи в София. Преди 10-ина години случайно..
Преди няколко години, фотографът и журналист Антонина Лозанова от Видин, с която сме ви срещали многократно, заедно с актьора Ивайло Петков, създават уникално и вдъхновяващо риалити предаване в YouTube, наречено „При рода на село“. Проектът им бе насочен към млади хора, които искат да се запознаят с българските традиции и обичаи, като..
Фондация "Подкрепа за реализация" се включи като съорганизатор в спортно събитие за хора със специални потребности, инициирано от Спортен клуб "Обединен спорт за всички". Проявата беше със съдействието на Община Видин. Домакин на срещата беше Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", а като доброволци в събитието..
Реставрирането на мебели е, когато възстановяваме старото си обзавеждане до първоначалния му вид по функционалност или подновяваме финишните му покрития. Обновяването има различни техники, които изискват много устременост, търпение и внимание. Трябва да отбележим обаче, че не всички мебели подлежат на реновиране или реставриране..