До Швейцария и обратно: Варна през очите на един архитект

Варненецът Владимир Георгиев от близо 20 години живее и работи извън пределите на своята родина, но никога не я забравя и мечтае един ден да се завърне със семейството си у нас. Женен е за българка, а 8-годишната им дъщеря говори, чете и пише свободно на майчиния си език.

 Владо е архитект, завършва висшето си образование в Германия,  от близо 10 години живее и работи в Швейцария.

Печели редица конкурси през годините в различни държави.

 През 2010 година Владо представя България на един от най-престижните архитектурни конкурси в Света: Международното биенале във Венеция, а през 2011 година участва в конкурса за естетизация и модернизация на пешеходната зона на град Варна.

 Съвсем наскоро той отваря архитектурно ателие в родния си град, защото иска да допринесе с опита си подбряването на облика на града ни.

За това как вижда Варна и как нашия град да се промени към по-добро Владимир Георгиев разговаря с Олга Добрева, в рубрикта "Посока Варна" в предаването "Улица събота".

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Олга Добрева с Владимир Георгиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Отворих архитектурно ателие във Варна, защото това винаги ми е било една мечта да се върна един ден обратно към родината.

Сигурно много хора се чудят защо му е на един архитект да се върне изобщо във Варна след като живее в Швейцария или изобщо на един човек, който живее в Швейцария да се връща в България при условие, че има толкова много проблеми в България, с които всеки се сблъсква почти ежедневно и защо му е изобщо на един архитект да се сблъсква с такива проблеми“, задава риторичния въпрос емигрантът.

Истината е, че към това има една известна доза родолюбие и носталгия към родния град. Аз никога не съм прекъсвал през всичките тези 20 години връзката с Варна, нито с приятелите си.

Връщаш ли се редовно в България, във Варна?

Да, винаги, когато имам малко време се връщам в България.

Разкажи ни как успява един българин да се реализира в страна като Швейцария? Срещна ли много трудности, първо си завършил в Германия, 10 години си живял там. Колко години следва?

В Германия следвах архитектура 5 години и половина, архитектурната школа я завърших по възможно най-бързия начин. След това имах възможност да направя практика в Швейцария, след което ме поканиха да дойда за постоянно на работа тук. На въпроса трудно ли е, да, много е трудно! Първо е много трудно да завършиш в Германия, второ е много трудно да се реализираш по професията си, да добиеш своето място и да те уважават. Но трябва да кажа и това. Че ти се дава шанс, оттам нататък всичко е на твоето собствено можене. Дава ти се шанс, понеже се търси работна ръка и си готов да дадеш шанса на всякакви хора.

Доколкото разбирам ти си се реализирал успешно тук, имаш проекти, но решаваш и да поработиш и в България. Какво искаш да допринесеш с твоя опит?

Първо да отговоря на въпроса защо изобщо опитвам да се реализирам в България. Отговорът е, защото исках да видя какво е това нещо да проектираш в България и това доведе първо до много голям опит, който натрупах.  Имам две реализирани къщи в България и в момента проектирам една моя собствена къща, един малък ремонт на къщата. Този процес на проектирането ме сблъска с много интересни хора. Научих много интересни неща, както за проектирането в България, така и за разликите на проектирането в България и проектирането в Швейцария.

Можеш ли да ни кажеш някои от тези разлики?

Най-важната разлика е отговорността на архитекта към своята рожба, така да се каже своя обект, който проектира. В Швейцария си отговорен за една сграда, докато се построи (до ключ) и след като се продаде още най-малко от 5 до 10 години. Докато в България, всички знаем, след като предадеш документите в общината и до там. След това никой нито те е видял, нито те чува, нито те търси. Проформа те търсят за авторски надзор, който сега е задължителен в България, за това те търсят, но това просто е проформа подписване на някакви хартии, което няма нищо общо с проектирането или отговорността.

Докато тук архитектът си носи отговорност и тя не се изисква от града като законовадващ, а се изисква от изпълнителя, който има пряк интерес сградата му да не тече и да изглежда така ,както си я поръчал.

Каза, че се връщаш във Варна при всеки удобен случай със семейството си, как ти се вижда Варна през последните години, как се промени нашият град?

Варна се промени доста последните 20 години, аз  винаги я виждам откъслечно от 6 месеца докъм 1 година. Тя винаги се променя: понякога по-интензивно, понякога по-малко интензивно. За съжаление моето мнение е, че се променя в една доста негативна посока. Бих искала да кажа, че се е променила за хубаво и всичко е станало прекрасно, но е не така. Променя се, при това не центърът, който се е запазил доста досега в чертите, които си ги спомням като дете, по-скоро околностите, крайните квартали на Варна са се променили до такава неузнаваемост и в такава посока, в която вече може би хората скоро няма да искат да живеят в тях. Може би не са всички квартали така, но голяма част от тях.

Какво имаш предвид, че са презастроени...?

Липсват зелени площи, липсва тишина в кварталите, липсва инфраструктура във формата на училища, детски градини, читалища, място за събиране, място за игра. Това липсва в крайните квартали. Те са заимствани от модернизма, има един архитект Гропиус и точно тези панелени блокове са заимствани от този модел. И сега след като започва да се строи между тях допълнителни сгради, този модел е абсолютно нарушен и развален и хората нямат повече място да живеят.

Ти като архитект какво би помогнало на Варна да се подобри като изглед и като място за живеене?

Трудно е да се каже какво би помогнало на Варна. Това, което със сигурност би помогнало, е да се направи един подробен устройствен план, който да се приеме най-накрая и който да важи и към който всички да са отговорни, който да запазва града, а не да се строи без визия на парче с хоризонт от 3 месеца. Подробните устройствени планове са с хоризонт от най-малко 10 години, а понякога има примери в Световната история, където плановете са направени за период от 100 години.

Би ли се върнал да живееш във Варна един ден?

Засега да! Хората, за разлика от града, който се е развил в посока, в която мен не ми допада лично, за сметка на това хората са си останали доста приятни и за сметка на това продължават да се смеят. Имам много приятели във Варна, с които с удоволствие се срещам.

Ти си женен за българка, вашата дъщеря говори свободно български, чете на български?

Ние се стараем да и предадем родния майчин и татков език.

Много българи в чужбина някакси нямат тази отговорност, нямат тази ангажираност да научат децата си да говорят български. Ти какво мислиш за това?

Аз не мога да кажа, че е точно така, моето наблюдение е, че по-скоро повечето родители имат голямо желание да научат децата си на български, особено тези, които не са от смесени бракове, в които и двамата родители са българи, може би с малко изключения, но като цяло българите си държат на българския език. Всички българи, които познавам в чужбина, децата им говорят на български.