Тази седмица в рубриката „Посока Варна“ в предаването Улица събота ни гостува Яна Борисова, която представи първия си самостоятелен роман „Врата към Бер“. Яна е част от семейството на Радио Варна дълги години, ПР, рекламист, политолог по образование, пътешественик и разказвач на истории. От няколко години Яна живее и работи в София. През ноември 2020 издава книжката „Дакел , семейната история на едно куче“, чийто сюжет е вдъхновен от илюстрациите на дъщеря й Елица на техния домашен любимец.
Поводът за нашата среща е представянето на първия самостоятелен роман на Яна във Варна „Врата към Бер“.
Мястото на срещата ни е във Варна на брега на морето на една от буните на варненския плаж
Винаги говоря за радиото с любов и с една такава любовна меланхолия, защото това е моята работна обич, но както се случва и в живота много често двама души, колкото и да се обичат не се събират втори път, имам някакво усещане, че няма да се събера втори път с радиото, но за това не казвам никога.
Какво ти липсва от Варна най-много?
Винаги съм си мислела, че най-много ми липсва морето, но всъщност не е така, защото по цялото наше крайбрежие има много вода на изток. Миналата година се влюбих в един плаж в Синеморец и съм си пожелала всяка година да имам възможността да ходя до там. Всъщност то не е точно плаж, няма пясък, една скала, която намерихме през Гугъл навигация, не ни се вървеше много между липите и спряхме по средата. Аз мога да плувам много добре, там е дълбоко, но беше много хубаво, сякаш не си на тази земя, а си на някакво друго място, много интимно и много самотно. Хубаво и доста предизвикващо, не само защото е дълбоко.
От Варна ми липсват най-много близките ми, приятелите ми и след това морето. Морето много ми липсва, всъщност морето го възприемам като човек, буквално, аз така го обичам.
Как намираш Варна сега, в началото на летния сезон? За последните три години Варна променя ли се?
Аз съм човек, който през последните години се опитвам да заменям думата "не" с "да", да заменям негативното отношение в позитивно, аз съм ПР и в ПР- а аз се водя от една такава истина, че недобре разказаната истина се превръща в лъжа, най-често би могло да се случи, ако не си добър в работата си и ако не знаеш как да боравиш с думите и ако не осъзнаваш какво въздействие те могат да имат.
Ще се опитам оставайки в моето верую да ти кажа по-позитивно какво мисля за Варна. През последните три години аз се връщам във Варна без критично мнение, аз се връщам за малко... когато се прибирам за малко, аз и с близките си се опитвам да не се карам, да не спорим искам да си оставим много хубави спомени. По същия начин реагирам и спрямо промените, които са във Варна. Мен ми се иска този град, който е моят град, въпреки че не живея в момента в него да ме връща не само с морето. Мисля че Варна има огромен потенциал да бъде културна точка не само през лятото. Лятото е страхотно, всички виждаме какво е, улиците са оживени, зимата също виждаме какво е след 7 часа.
Фестивали има много, те са с утвърдени традиции. Мисля, че някои от тях или не се популяризират добре или се популяризират твърде традиционно, мисля си, че събитията във Варна могат да разширяват публиката си по един много по-различен начин, да създават общност по един много по-различен начин, и да има и нови събития. Аз знам какви фестивали има във Варна, но много малко научавам за новите събития.
А ти мислиш ли да се върнеш във Варна един ден?
Това е един въпрос, който ме хвърля между два отговора, между „не“ и „да“. Иска ми се да се върна, но ми се иска да се върна в един друг град, в друга Варна. Ние хората се променяме, логично е и градът да се променя.
А как искаш да се промени Варна?
Мисля, че на Варна ще и отива, ако бъде още по-космополитна.
"Врата към Бер", не е първата книга, която издава Яна. През ноември 2020 тя написва детската книжка „Дакел, семейната история на едно куче“ по илюстрации на дъщеря й, Елица. Книгата с истории има и
книжка за рисуване. В края на миналата година за коледните празници книгата има още едно издание: „Дакел Светът в моите лапи“, подходящ за четене на деца с дислексия. Яна споделя, че книгата се разпространява и извън границите на България –в Чехия, Австрия, Великобритания, Германия и дори в Япония. А около 10 % та от читателите на книжката вече имат и истински дакел за домашен любимец.
Обикновено става обратното, автори търсят илюстратори. Тук малко обърнахме концепцията и мисля, че се получи един много добър проект. Тази книга стигна до няколко страни. Някъде около 10% процента от хората, които си купиха книгата, това са около 650 читатели, десет процента от тях вече имат истински дакел.
Премиерата на Врата към Бер се състоя в София, Пловдив и Варна- в началото на месец юни. За представянето на книгата във Варна Яна сподели:
Във Варна се чувствах така, още от предния ден сякаш отивам на рождения си ден. Аз имам рожден ден на 15 юни. Не казвам, че хората във Варна са моите хора, очевидно моите читатели са навсякъде в България, защото аз изпращам книги навсякъде в различните точки на страната. Някак си тук сърцето ми туптеше по различен начин, което просто означава, че аз не мога без Варна. Мисля, че и морето не може без мен, аз много го обичам.
Защо Бернадета? Защо избра това име?
Гледах един филм, много хубав - европейска продукция. Главната героиня носеше това име. Този филм го гледах отдавна, преди година и половина... аз рядко помня имена на герои... Спомняш си го точно тогава, когато трябва да си припомниш какво ти се е случило.
Първото работно име беше Александра, действието се развиваше в България, всички имена бяха български, някои от тях много типични, много наши. В един момент реших, че трябва да я изведа тази история от пространството тук и смених имената. Не става ясно къде се развива действието. Точно затова съм го оставила така, за да може тази книга да събужда същите въпроси, които е задала на теб и независимо от това дали един читател се намира в Германия, Белгия или на друго място, защото аз вече изпратих книги.
Бер в никакъв случай не е свързано, че моето име е от три букви- Яна. Не знам как го измислих, просто ми се стори много на място, много
категорично, има „р“- Бер. Исках името да е категорично, а да изградя образа на една на пръв поглед объркана жена, която обаче много добре знае какво иска, защото много добре знае как да живее какво избира в живота си, какъв тип успех. Нейният успех е просто да не спира да обича.
Това любовен роман ли е? Доста хора те питат...
Да, защото знаят, че аз обичам да обичам и за мен любовта е нещо като черешката на тортата и за това. Може би, ако бях написала криминален роман, дори нямаше да си помислят, че аз съм го написала... тогава щях да сложа някакъв артистичен псевдоним.
Ами не, не е любовен роман. Както казва редакторът Живко Парушев- още в самото начало ми казва „Много ми харесва тази история- тя не е любовна. Когато я четеш на повърхността и виждаш много любов, но всъщност тя е дълбоко екзистенциална, защото е свързана с умението на една жена да живее, въпреки всичко, което й се случва. Най-сладкото нещо за нея е животът, затова парадоксално в края на книгата тя не избира живота.
Този роман е за мен, за теб за всеки, който живее, за да обича, аз така го определям. Той е роман като път, за моя, твоя.
Колко Яна има в Бер и колко Бер Има в Яна?
Много Яна има в Бер и много Бер има в Яна.
Близките ти хора, които прочетоха книгата припознаха ли те и припознаха ли други герои от реалния живот?
Аз имам и моменти от реалния живот в книгата, моменти от детството. Историите с двете баби Беатрис и Йоланда са истински, аз съм преживявала техните емоции. Аз действително съм тичала в един двор със страшно много зелена трева и никой не ме е спирал, когато вали.
Целият разговор с Яна Борисова можете да чуете в звуковия файл:
По традиция преди Коледните и новогодишни празници варненската галерия "Арт Маркони" представя сборната изложба "Изобилие". В нея със свои творби участват редица художници - Ангел Атанасов/Ачо, Ангел Веселинов, Васил Петров, арх. Владимир Рачев, Димитър Манолов, Дима Ненова, Димитър Кавръков, Емилия Бояджиева, Ивайло Евстатиев, Илиян Пеев, Клементина..
Интервю с Eicca Toppinen (APOCALYPTICA) APOCALYPTICA започнаха кариерата си с албум с кавъри на METALLICA. Близо 30 години по-късно финландците издадоха и втора част отново с кавъри на METALLICA. На 28 ноември групата ще представи „Plays Metallica Vol. 2“ и в София по покана на „EventEase“ в Зала 3 на НДК. Това ще бъде деветия концерт на..
Своеобразният литературен маратон на поетесата и журналист Керанка Далакманска, започнал на рождения ѝ ден 2 октомври, е към своя край и бележи успех с пълните салони и души на хората, докоснали се лично до поезията и в "Петия ъгъл". Ъгълът на чувствеността. Нейният ъгъл, който носи смисъла за доброта, човечност, усещане на природа, на..
Всеки ден за семейството на к.д.п. Денчо Добрев е специален, защото след дългия работен ден и след училище, всички се събират да вечерят заедно и споделят как е минал денят им. Денчо Добрев отделя 18 години на морето, като последният му рейс е най-кошмарният – ковид-пандемията в самото начало, когато се оказва в Китай и не може да слезе от..
Учителите са в протестна и стачна готовност, ако няма увеличени на заплатите от 1 януари заради липсата на приет Бюджет за догодина. Това каза председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. Обмислят се вариантите на протест, сред които са ефективна стачка, незавършване на първия учебен срок, електронна стачка, обобщи той...
Театрално-танцовият спектакъл "Таралежите" по мотиви от романа на братя Мормареви - "Войната на таралежите", подготвят актьорът и режисьор Стоян Радев и танцовият хореограф и режисьор Георги GOOSH Енчев. Премиерата ще бъде на 23 ноември от 17.30 и 19.30 часа в "The Center World" на ул. "Шипка" 4, както и на следващия ден - отново от 17.30 и 19.30..
Над 5 млрд. лева харчи българинът на година за цигари. Огромна част от този разход отива в бюджета, тъй като акцизът и Данъкът върху добавената стойност взимат 80% от цената на цигарите. Ако акцизите за тютюневи изделия се вдигнат по-сериозно, в бюджета на България ще постъпват с 1,5 млрд. лева повече. Заради по-високите цени на цигарите около 150 000..