Недялка Трайкова: "Читалищата оцеляват дори там, където вече няма и училища"

Читалището е типична за България и други южнославянски страни обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. В него се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417.

Как се развива институцията в днешни дни- потърсихме отговор в града, където народната самодейност възниква най-рано- в Лом. В Народно читалище "Постоянство" 1856 се ражда и първият български театър. През м. септември 2011 година читалището отбеляза своята 155 годишнина. Успява ли да се съхрани като средище на българската духовност- отговаря Недялка Трайкова, председател на НЧ "Постоянство"1856 - Лом:

"Когато ме питат за настоящето и бъдещето на читалището се сещам за възклицанието на Цветан Минков: "Някъде през 30-те години на миналия век. Ломското читалище е уникум в цялата история нас европейската култура, която не познава подобна форма на народопросвета. Едва ли авторът на тези думи си е давал сметка за изключителната им точност, значимост и непреходност. При всички обществени катаклизми читалищата и в наше време остават протегателни центрове за мало и голямо. Читалищата оцеляват дори там, където вече няма и училища. Не е ли уникално това? С много усилия 157- годишното ломско читалище остава средище на духовната култура. Разполагаме с богата библиотека, Обединена школа по изкуствата с два отдела по музика и балет, състави за любителско творчество. Намираме начин да развием заложбите и интересите на всеки, дошъл тук. Лом е и люлка на българския театър. Най-голям проблем на читалищата обаче остава финасовият. Държавната субсидия едва ни стига за унизително ниските трудови възнаграждения, а общината помага с каквото може. Търсим начини за помощ с проекти по европейски програми. Дано новото Народно събрание намери време за Закона за народните читалища, който се нуждае от актуализиране."- казва Недялка Трайкова.

© Снимка: читалище "Светлина-1928" с. Неговановци

Читалището в село Неговановци е основано през месец декември 1928 година. Благодарение на трудолюбивото населението на Неговановци, и средства получени от министерство на Културата, през 1979-80 год. се построява читалищната сграда, която е най-представителната в общината с много зали и помещения, а сега е Кметство на селото. В Читалището се помещава Информационен център. За дейността му разказва Мариана Димитрова, която е и ръководител на детски танцов състав "Негованче":

"В далечната година 1928-ма, когато е основано читалището, тогавашните деятели изнасяли беседи пред хората как да обработват земите, за да получат по-високи доходи. Жените-лекторки учели другите жени как да отглеждат и възпитават децата и как да ги предпазят от болести. Най-важната дейност на читалищата била просветителската- да научат населението на българско четмо и писмо. Селото било населено предимно от власи, които говорели влашки диалект, а тези, които знаели да пишат, били малцина. Постепенно се развила и художествената самодейност, театрална трупа от 12 души, духова музика и танцов състав. В днешни дни в читалището от 2009 година действа информационен център с компютърна зала, където населението може да намери полезна информация и да общува в социалните мрежи. Развива се и дейността на детския фолклорен състав "Негованче", където участват деца и младежи до 16 години. Те изучават предимно автентични местни влашки танци- "Батут", "Израчанка", "Делейняна", "Ситна", "Шира". Целта е да се съхрани и популяризира влашкия танц"- обясни Марияна Димитрова.

Едно от най-дейните читалища във видинско и днес остава читалище "Просвета" в село Градец.

"Българското читалище е майката на всички тези днешни професионални институти. Ако има традиции има и приемственост и така читалището може да се запази. Целта на срещата на различните поколения в този общ дом в населенотомясто е иманно тази- да се предадат ценностите от старите на младите. Читалището в село градец тази година навършва 85 години. През 1996 година сградата му бе в окаяно състояние. Тогава с дарение от частни лица започна ремонт. През 2004 г. община Видин за последен път направи голям ремонт, защото имаше опаснот от срутване на сцената. В момента при нас действа състав за автентичен фолклор, съхранили сме около 20 местни хора- "Абдала", "Грънчарката", " Тодорка". Българската музика е един невероятен космос, и ако не друго- то читалището трябва да съхрани поне това." - разказва пред Лора Русинова секретарят на читалището в Градец Пролет Борисова, която е и председател на новоизградения общински фонд "Читалища".