Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Видинският хор "Боян Чонос" е единственият български хор, звучал по Би Би Си

11
След спечеления златен медал в Ланголен
Снимка: Личен архив на Милка Ангелова

В края на миналата седмица Поли Генова накара Европа да говори за България след блестящото си представяне на песенния конкурс "Евровизия". В края пък на тази седмица и в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост- 24 май, ще си спомним за един подобен успех. Видинският представителен хор "Боян Чонос" триумфира на най-престижния в Европа международен хоров конкурс в далечната 1976 година.

Повод да си спомним за една от перлите в короната на старопрестолния Видин- хор "Боян Чонос", е 40-ата годишнина от  блестящото му представяне на този конкурс. Какво е било да да си част от певческия колектив, обяснява една от хористките с достатъчно дълъг стаж, Милка Ангелова:

Хор Боян Чонос Видин"Навремето беше престижно да пееш в градския хор "Боян Чонос". В града тогава имаше три големи хора, освен другите малки самодейни колективи. Беше тържество за града, когато някой от тях имаше концерт. Те се провеждаха в театъра пред многобройна публика. Предварително се знаеше кой хор кога има концерт и сред хористите цареше страшна еуфория. Знаехме, че хорът се наблюдава от композитори от национална величина, тъй като изпълнявахме техни творби. И най-вече за нас беше голям празник, когато идваше блестящият диригент, проф. Васил Арнаудов. За мен специално той е светило в българското хорово изкуство...

Аз пея в хор "Боян Чонос" от 1975 година, но хорът има дълга история и от преди това. Когато аз постъпих в този колектив, той наброяваше около 90 човека. Това бяха хора с различни професии и култура, но с голяма любов към музиката. Имаше работници, лекари, фармацевти, учители, служители. Нямаше друг подбор на хористите, освен гласа. Това беше основното изискване и обикновено се назначаваха изявени хористи от останалите хорове. Концертите ни бяха истински празници за града. На тях жените обикновено сменяхме по 3-4 тоалета, а мъжете бяха с черни костюми и бели ризи. Те се изработваха от кооперации, специално наети за това. Когато се явихме на сцената в Ланголен, ние се носехме като болярки- така и ни наричаха- българските болярки...  

СнимкаПо времето, когато се явихме на конкурса в Ланголен, това беше най-престижният хоров конкурс в Европа. Там се явяваха най-силните състави от различни страни. Тогава женският и мъжкият състав взеха първите места, а смесеният хор- второто място. Просто на журито като че ли му бе неудобно да даде всички награди на хор "Боян Чонос", защото ние се представихме блестящо. Изпълнението на мъжкия ни състав, под диригентството на Андрей Андреев, бе феноменално. За първи път видях такава реакция от страна на публиката- в първия момент се възцари пълна тишина, последвана от бурни аплодисменти на възторг...

Когато се прибрахме в България, от ръководството на града бяха изпратили автобуси за нас, защото по това време самолетите, които пътуваха до Видин, бяха малки и нямаше да могат да поберат всички. Рано сутринта пристигнахме във Видин и не можахме да познаем града. Навсякъде имаше транспаранти с надпис: "Добре дошли, хористи на "Боян Чонос", на площада градската духова музика свиреше, бяха дошли много граждани, роднини, приятели. Обществеността на града се беше събрала да посрещне победителите от Ланголен..."

Диригентът Андрей Андреев работи с хор "Боян Чонос" от  1972 г. до 1986 г. - време, което е белязано с един наистина забележителен възход в  творческата биография на колектива. Върховен момент в художественото му израстване е участието му в Международния хоров конкурс в Ланголен - Англия през 1976 г.

"Това е един конкурс, който има много голяма история, ползва се с добро име и за всички хорове не само от Европа, но и от света е гордост да участват в него. По времето, за което говорим, България имаше много силно участие в него. Наред с радостта, трудът ни да постигнем всичко това, също беше огромен. Почти година се готвехме за него. Тогава Видин беше един от музикалните центрове на България. В певческо отношение беше голяма сила и една от причините за това бе фактът, че в града имаше три хора, които бяха в голяма конкуренция. Аз си спомням, че в Ланголен освен с майсторството в хоровото пеене, много силно впечатление ние направихме там с нашите тоалети. Специално за жените- роклите бяха невероятни и всички искаха да се снимат с тях. Бих добавил, че по време на подготовката голяма помощ ни оказа моят учител, проф. Васил Арнаудов, който постоянно идваше и ни Снимкапомагаше с един много известен по онова време вокален педагог, Георги Делиганев. Но тогава бяха други времена, съвсем други условия за работа, много се държеше на хоровата самодейност. Да- това беше самодейност, но в хоровете тогава се работеше много професионално... Сега като се замисля, смятам, че това бе връх в музикалната история на града..."  

След конкурса председателят на международното жури казва:

"Българите притежават отличен ансамбъл, сплотен, гъвкав, способен да откликва с висок професионализъм на изискванията на диригента. Водени безупречно от своя диригент - Андреев, те напълно заслужиха първата награда, показвайки всички прекрасни качества на своята известна певческа школа."

"Хор "Боян Чонос" е единственият български хор, звучал по BBC" разказа в студиото един от солистите на хора от онова време, Босилко Йорданов:

"След приключването на фестивала, представителят на английско-българското дружество за приятелство ни каза, че вечерта ще има излъчване на хоровия фестивал по BBC. Предаването беше около час и половина, но повечето време представяха изпълнения на хор "Боян Чонос". Ще допълня, че на този фестивал за школувани хорове имаше представители от 36 страни. Гордост е за нас, че представихме Видин и България по такъв достоен начин- нещо, с което и днес се гордеем..."

"Преди 40 години бяхме удостоени с честта да представим не само своя роден град, но и България. Подготовката ни бе много сериозна и не случайно се завърнахме с две първи и една втора награди. Както се казва- отидохме, видяхме и победихме", се връща в спомените си отпреди 40 години и най-младият по това време хорист във видинския хор, Никола Калинов.

Целия репортаж за представянето на хор "Боян Чонос" на конкурса в Ланголен можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Георги Дамяново: Мечтата на кмета Нина Петкова за туризъм и развитие на селото

Гостуваме на село Георги Дамяново , част от най-малката община в oбласт Монтана , която има 13 населени места, като общинският център е село Георги Дамяново. Селото се намира в живописен регион. Нина Петкова е кмет на община Георги Дамяново и е млад човек, който има желание и мотивация да развива района. Тя ни разказа повече за селото,  за..

публикувано на 27.12.24 в 13:12

Радио ВИДИН отвътре

Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..

публикувано на 26.12.24 в 10:05

На Коледа - за духовния смисъл на Рождество

Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..

публикувано на 25.12.24 в 10:45

Ани Арутюнян: Желая на всички видинчани повече мъдрост, обич и добрина

Като трудна и интересна определи 2024 година областният управител на Видин Ани Арутюнян: "Имахме наистина много трудна година и в международен, и в национален план. Все още нямаме редовно правителство, което да поеме отговорност за всичко, което се случва и в държавата, и в областите, и в общините. Гледам с надежда към новата година за това,..

публикувано на 24.12.24 в 11:34

Андрей Вълчев: Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година

Динамична и напрегната бе 2024 година. Такава е равносметката на народния представител от Враца от БСП-Обединена левица Андрей Вълчев: "Динамична, напрегната, с предизвикателства. Надявам се и с нова надежда за нас като общество, за държавата, за всеки един български гражданин. Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година. Надежда да..

публикувано на 24.12.24 в 11:22

Петър Петров: Изпращаме година на политическо пренареждане

2024-та бе година на пренареждане на политическите реалности. Това коментира за "Посоките на делника" народният представител от Монтана от Политическа партия "Възраждане" Петър Петров : "Най-важното е, че изпращаме година, в която се пренареди политическият спектър. Поредната година от т.нар. очистителен период в българската политика, в който..

публикувано на 24.12.24 в 11:09

Любен Иванов: Ще успеем да постигнем необходимия за България компромис

Дано 2025 година ни донесе стабилно и редовно правителство, за да преодолеем политическата криза. Това каза за "Посоките на делника" народният представител от Видин от Продължаваме промяната - Демократична България Любен Иванов : "Изпращаме поредната година на политическа криза, която се изразяваше в два поредни парламентарни избора и липса на..

публикувано на 24.12.24 в 11:05