Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Застраховаме ли жилищата си срещу природните стихии

4
Снимка: Анжела Каменова

Поставихме днешната тема, дни след като поредица от природни стихии сполетяха Северозападна България в началото на месеца. Бурен вятър с пориви до 120 км в час, премина през почивните дни над Враца и околните села. Над 30 са били подадените сигнали на дежурния телефон по общински съвет за сигурност, като съобщенията на гражданите са били предимно за скъсани жици по електрическата мрежа и прекършени електрически стълбове, което е довело до прекъсване на електрозахранването в кварталите "Кулата" и "Бистрец", в селата Косталево, Челопек, Лиляче и Нефела, както и в различни части на областния град. На тъмно останаха за часове хиляди абонати от жилищните комплекси "Дъбника" и "Младост". Подадени бяха сигнали за паднали дървета, керемиди, климатици, антени. Десетки бяха и съобщенията за счупени стъкла на автомобили, а много къщи останаха без покриви след ураганния вятър. За съжаление, подобните природни стихии зачестиха напоследък и хората се притесняват все повече за своите имоти и домове. 

Разчитаме ли в подобни ситуации на застрахователните компании и какви обезщетения са склони да платят те на пострадалите? Днес си припомнихме един случай от началото на този месец. Нивото на язовир "Рогозен 1" се повиши значително, вследствие на обилното снеготопене и застраши живота на жителите на региона. Ани Цекова бе на място и се срещна с евакуирани хора от врачанското село Бързина, намиращо се в околностите на проблемния язовир. Венета Начева и съпругът ѝ живеят в една от къщите, които бяха наводнени през 2014 година. Те отново са сред евакуираните семейства и не можаха да скрият притеснението си от случващото се: 

"Как да разбираме евакуацията- казват ни да си взимаме багажа и чантата и да си тръгваме. Ако видите в какъв мухъл живеем, всичко е подгизнало от водата." - коментира Венета Начева. Йорданка Ангелова е съседка на жената и също е трябвало да бъде евакуирана, но се е отказала и подписала протокол, че на собствена отговорност няма да напусне къщата си. Двете жени се опасяват, че ако къщите им пострадат, няма да получат държавна помощ за ремонта и, парадоксално, причината е, че домовете им са застраховани: 

"Взимат предвид това, че къщите ни са застраховани и от БЧК не ни отпуснаха помощи. Нима ние не сме потърпевши от наводнението." И въпреки опасността да пострадат Йорданка и Венета нито за миг не допускат възможността да оставят къщите си.

В началото на миналата седмица реките във Видинско също повишиха обема си значително, вследствие на обилното снеготопене. При село Градец река Тополовец излезе от коритото си и наводни дворовете на крайните къщи. Нужни са адекватни трайни мерки мерки, каза пред Ани Цекова Галя Шапкарова, която е потърпевша: 


"С едно малко моторче два дни изпомпвахме водата и се надявам нещата да се оправят. В началото, когато се заселихме тук преди години нямаше такива наводнения" - каза Галя Шапкарова.


В състояние ли сме да се противопоставим на това, което ни поднася майката природа и как можем да сме по- спокойни за имуществото си, и помага ли ни в този случай застраховката? 


Засипани от реклами и отговорности, както и хиляди неща, за които мислим непрекъснато, застраховката на дома ни изглежда далечна стъпка, която винаги може да почака. Оказва се, че хората продължават да нямат култура на застраховане, затова всеки път, когато ни сполети бедствие, бързаме към застрахователите, за да проверим дали Общината или държавата няма да поеме разноските по нанесените щети. Вместо това собствениците на движимо и особено на недвижимо имущество е трябвало да се застраховат срещу бедствия - това разказа пред сътрудника ни Жоро Александров, Владислава Лакова, брокер на една от големите застрахователни компании във Враца: 


"Цената на подобна застраховка е по- евтина например от задължителната застраховка на автомобила ни, но въпреки всичко хората все още нямат навика да застраховат имуществото си. В последно време, обаче в нашия регион като че ли все повече хора се интересуват от този вид застраховка. Не мога да кажа дали природните бедствия засилиха този интерес, но хората искат да застраховат своето имущество. Ако тази застраховка липсва хората не могат да очакват голямо обезщетение от държавата. Наплив от клиенти има след всяка природна стихия, но месец-два след нея хората забравят, че нещастието може да ги споходи, както се случи във Враца - два урагана минаха над града в рамките на около месец." 


Каква е тенденцията във Видин от началото на годината и застраховат ли видинчани своето имущество? Разговаряхме с Христо Байрактаров, управител на видинския клон на голяма застрахователна компания у нас: 


"Има повишение на интереса у видинчани към застраховане на имуществото им от началото на тази година. Мисля, че хората вече имат доверие към застрахователните компании и търсят все повече услугите им. В нашата компания непрекъснато предлагаме и промоционални пакети за този вид застраховки." 


Видинчани изказаха разнопосочни мнения по отношение на застраховането на имуществото им. Някои са склонни да отпуснат пари за застрахователна полица, за да опазят домовете си, а други бяха категорични, че финансовото им положение не им позволява това да се случи. 


Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49