Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жители на село Върба: Основният ни проблем е безразличието на властта към обезлюдяването

| обновено на 26.10.18 в 17:10
14
Снимка: Кристиян Кирилов

Защо малките населени места в Северозапада опустяват? Коя е причината младите хора да не виждат потенциала в тях? Ще успеят ли селата в Белоградчишко да развият селски туризъм и ще възвърнат ли предишната си слава като оазиси на идиличен живот? Това попитахме няколкото останали жители на село Върба. То е разположено на 12 км от Белоградчик, а в близост са пещерата Магура и Рабишкото езеро. В гората близо до селото през 1874 е паднал първият официално регистриран метеорит в България, чиито части сега се намират в музеи в Будапеща и в Лондон.


СнимкаДнес трудно може да бъде намерен жител, който да посочи мястото, където е паднал метеоритът, но пък може да бъде открит свят, който все още живее в кротка идилия, сред наистина прекрасна природа.


"Село Върба е типичен пример за това как да може да бъде наречено райско място, а да няма кой да го види, да сподели живота в селото и възможностите, които то дава", обясни една от местните жени, която се приготвяше да се върне в Белоградчик за зимата, както традиционно правят и други жители на Върба.


Снимка"Селото ни наистина е хубаво, но си отива, защото тук вече няма хора. Останали са 10 души с нас, които идваме през лятото. Ето сега, като се развали времето, аз си отивам, комшийката - също... Тук остават само няколко души. Имаме тук едно младо семейство, което се занимава със земеделие, отдолу съседите, имаме и един възрастен мъж, долу до магазина също едно семейство, фелдшерът и това е...", изброява един по един жителите на селото Цецка Ценова.


"Хубаво е, че поне имаме магазин. В понеделник, сряда и петък ни карат хляба и тогава този, който го кара, отваря и магазина. В него има само най-необходимите продукти- брашно, сол, захар, ориз... В никакъв случай обаче не може да се каже, че тук можем спокойно да живеем, ако разчитаме само на него. Задължително се ходи в града за продукти. Когато някой се разболее, викаме Бърза помощ също от Белоградчик.

Снимка

Тук хората са на доизживяване, а децата ни се пръснаха. Повечето отидоха в чужбина или се изселиха в големите градове. Едната ми дъщеря беше медицинска сестра в белоградчишката болница, но после замина за Лом. Семейството ѝ остана в Белоградчик, но щом се наложи, тя трябваше да замине... Другата ми дъщеря пък е в Чехия. Нямаше работа тук и бе принудена и тя да замине. С една дума, младите хора нямат интерес да живеят в селото.


Върба е чудесно село, по-точно - беше. Толкова много хора имаше тук, кипеше живот, но сега вече си отива. Всички в селото са на доизживяване... Сами виждате на какъв хал е в момента. И това продължава с години... Всички къщи от горната махала са пусти. Ако тръгнеш пеша, не можеш да минеш...


От какво се нуждае селото ли? Ами - от хора. Но, младите не са заинтересовани да градят бъдеще тук. Мъчно ми е, но ги разбирам..."


СнимкаЗащо за младите красивата природа и спокойствието не са достатъчен стимул да се върнат в село Върба, какво ще се случи с него, след като и последните възрастни жители тук си отидат? По тези въпроси разговаряме и със семейство Цецка и Коста Георгиеви. Мъжът бил тракторист в машинно-тракторната станция в Белоградчик, но се наложило да се върне в родния дом, за да гледа родителите си. 

 
"Жена ми остана в Белоградчик, защото работеше в телефонния завод, но когато го закриха, си се прибра и тя. И тук сме вече за постоянно от 1996 година. Не знам защо се случва всичко това със селото, но е голяма трагедия. От първата къща до последната- всичко е пропаднало. Крадци ни откраднаха рекордоманите, портите изчезнаха, съсипаха къщите... Имахме и канализация, но виж какво остана. Никой за нищо не се интересува. Просто лъха някакво безгрижие и те това е...


СнимкаГледам къщите от другата страна на баира и си спомням как изглеждаха те преди и как сега. Преди се виждаха оградите, дворовете- всичко. Сега едва забелязвам комините сред гъсталака. Спомням си и баща си, който седеше отпред на пейката, клатеше глава и все повтаряше с въздишка: "Да не дава Господ да дойде понеделник". Накрая го попитах защо, а той отговори: "Защото тук няма да има живот вече. Не мога да видя и един човек..." Тук не само че никой не остана, ами и никой не иска да идва, защото е пусто. Тежи ми, но какво да направя. На никой не му е зор за селата.


СнимкаИ аз все по-често си задавам въпроса- защо да стягам къщата, като утре, като си замина, кой ще дойде да живее в нея. Гледам и магазина ни- изпопадали тавани, не се чисти, не се мете. Едно време от ХЕИ-то правеха проверки поне. Сага на никой не му е зор за нищо. Просто едно безгрижие, безгрижие..."


"А какъв хляб ни карат- няма да го погледнеш", включва се в разговора и съпругата му: 


"Лош е, но нямаме избор..."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще издържи ли семейният ни бюджет на новата ценова атака?

Новата година настъпи с повишени цени на някои стоки и услуги у нас. Токът за бита за Северозападна България вече е по-скъп с около 9%. Хлебопроизводителите побързаха да реагират на повишеното ДДС на 20% и съответно повишиха цените на насъщния. От 1 януари са в сила новите цени на личните карти. Вместо 18 лева за нова лична карта трябва да..

публикувано на 08.01.25 в 10:45

Видин-Ботевград: Новият път, чийто край непрекъснато се отлага

Строителството на най-големия инфраструктурен обект в Северозападна България започна след протестите в началото на 2018 година, когато стотици жители на региона няколко поредни седмици блокираха важни пътни отсечки с искане за магистрала до Видин и тунел под Петрохан. Тогава правителството обеща, че този проект ще е приоритетен за държавата, ще се..

публикувано на 07.01.25 в 13:24

Пазарът на труда все повече ще изпитва недостиг на работна сила

Работодателите завяват нужда от 261 926 работници и специалисти през следващите 12 месеца с умения и знания в различни професионални направления, които ще са необходими за ефективната работа на предприятията. Най- търсените специалности на пазара на труда можем да видим най-ясно от проучването, проведено сред работодатели от Агенцията по заетостта..

публикувано на 06.01.25 в 14:48

Шивач, водач на МПС и спедитор-логистик са най-търсените професии в област Видин

Регистрираните безработни лица средномесечно в област Видин за периода януари – ноември 2024 година са 4 053. Равнището на безработица в областта е 14.8%, а   от януари до ноември 2024 година  на работа са  п остъпили общо 2 888 души.   Област Видин е с дял 2.6% от общо регистрираните средномесечно безработни лица в страната (155 181) за..

публикувано на 06.01.25 в 14:26

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника".  "Тревожно е забавянето на строителството на новия..

публикувано на 31.12.24 в 11:27

В Мездра тържествено ще посрещнат 2025 година

От Общината за пореден път организират посрещане на Новата година в град Мездра на площад „България” с музика, танци и много весело настроение.                                                        В 23.30 часа танцорите от Фолклорен танцов ансамбъл "Мездра" - носител на истинския дух на българските традиции, ще започнат своя новогодишен концерт...

публикувано на 31.12.24 в 08:29