"Дадена ни е възможно най-слабата оценка в цели шест категории, което е най-много спрямо останалите страни от ЕС. Тези 6 показатели са: преждевременно напускане на образованието; неравенство в доходите; риск от бедност и социално изключване; младите хора, които нито учат, нито работят; влиянието на социалните трансфери върху намалението на бедността; индивидуално ниво на базови дигитални умения. По всички тези показатели страната ни е на последно място в ЕС", обясни икономическият експерт от КНСБ Любослав Костов и добави:
"Неравенството в доходите се измерва по методологията на Евростат- съотношение на доходите между 20-те процента най-богати и най-бедни. Неравенството по този показател в България е 8,2 пъти, а ако вземем доходите на 10-те процента най-богати спрямо 10-те процента най-бедни, там вече разликата е 15 пъти. Това е рекордно високо равнище, по-високо дори от Северна Македония. Средно в ЕС неравенствата са около 5 пъти."
Според председателя на Търговско-промишлената палата във Видин Красимир Кирилов, причината за фрапиращото неравенство на доходите в България може да се дължи на нерегламентираното заплащане на възнагражденията при част от бизнеса, което изкривявя официалната статистика:
"Основно, според мен, се дължи на това. Европейският доклад отчита единствено статистиката, която е подавана, а тази статистика няма как да отчете тези заплати, които се дават "под масата", така че реалната разлика между най-ниските и най-високите доходи не е толкова голяма, колкото се отчита. Разбира се, има такава разлика. Това се дължи и на нискоквалифицирания труд, особено в нашия регион. Нямаме високотехнологични компании и такива, които да водят след себе си високо заплащане. Освен това тук са занижени изискванията и от страна на работодателите, и на служителите. Всичко това води до немалка разлика в заплащанията."
Неравенството в доходите се измерва и с т.нар. Gini индекс. Това е количественото определяне на степента на различие в разпределението на доходите. Коефициентът на Джини измерва до каква степен разпределението на доходите в една икономика се отклонява от перфектното. Ако коефициентът е равен на 100, това би означавало, че един човек получава 100% от доходите (максимално неравенство). Ако коефициентът е равен на 0, това би означавало, че всички в икономиката получават равни доходи (перфектно равенство). Колкото по-ниска е стойността на Коефициента на Джини, толкова по-равномерно са разпределени доходите в икономиката. В България коефициентът на Джини е най-високият в ЕС- 40,8%. Преди 10 години- през 2010-а, той е бил близо до средния за Евросъюза- около 30%, оттогава обаче започва постепенното влошаване на показателите.
"Ние имаме най-голямо различие в доходите между бедни и богати", обясни икономистът Румен Гълъбинов:
"Неравенството по отношение на доходите в България се задълбочава и поради ковидкризата. Освен неравенството на доходите, тежко е положението с високия дял от населението, което живее в риск от бедност и социално изключване. Има механизми, с които тази тенденция може да се преодолее. За България като конкретна мярка срещу бедността е например, въвеждането на необлагаемия данъчен минимум за хората с най-ниски доходи. А също и сваляне на ДДС за храните и лекарствата, както е в повечето държави от ЕС. Трябва да използваме разумно Европейския фонд за възстановяване през 2021 г. Потреблението и публичните разходи са важни сега, защото износът и инвестициите скоро няма да се възстановят. "Похарчете колкото можете и след това похарчете малко повече", посъветва Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ. Държавно харчене-да, но то трябва да е целенасочено и ефективно. Като цяло разходите за социално подпомагане в България все още продължават да са доста под средното ниво за ЕС и това допринася за високото ниво на бедност у нас."
По отношение на доходите и социалната политика трябва да се поучим от нашите партньори в ЕС и най-вече от държавите в Еврозоната, е мнението на Румен Гълъбинов:
"Много добри примери са Германия, Австрия, Нидерландия, скандинавските държави. Дори и държави, които изпитаха сериозни затруднения по време на коронакризата, като Италия и Испания, също имат нелоша социална политика. Да видим какво правят и нашите съседи Гърция и Румъния, като членки на ЕС, така че да можем да съберем това, което е най-полезно, и да го прилагаме в България. В момента имаме достатъчно източници за финансиране, с които можем да работим по стесняване на това неравенство и по намаляване на дела на хората, които са в риск от бедност и социално изключване."
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Първият мандат за съставяне на правителство ще бъде връчен след Нова година. Междувременно ГЕРБ и останалите формации продължават да търсят формула за парламентарно мнозинство. Ще завършат ли преговорите с успех? Ще посрещнем ли 2025 година с редовен кабинет? Динамиката на политическата ни сцена дискутираме с изборния експерт Стоил..
Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...
Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..
България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...
На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..
Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора. До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..
Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет. Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН. Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица. Част от втората парламентарна..