Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богопомазаното село Копиловци

Това казва кметът на населеното място Лалка Илиева, като се аргументира с прекрасната природа, многовековната история и възможностите за развитие днес.  

"Копиловци е едно китно балканско селце. Казвам това не само, защото селото си е наше, а и защото където и да съм пътувала из България, съм сравнявала- виждала съм доста уредени села, но и такива, които чакат нещо по-добро да се случи. Ние сме от богопомазаните селища. А и през последните години много неща се направиха. По времето на Дилян Димитров като общински кмет и местния- Георги Петров, бе направен центърът на селото. Започна сменяването и на водопроводната мрежа, а през 2011 година, когато аз станах кмет, довършихме водопроводната мрежа и изградихме канализационна система с пречиствателна станция. Това, което и в някои градове го няма, при нас е направено.

Направихме и две екопътеки, които минават през ливади, гори, скали и водопади. По тях се стига и до Копренските водопади. Тук идват хора откъде ли не. Миналото лято разговарях с едни хора, които казаха, че са научили за това място от Интернет и много им е харесало...

Тук много хора имат желание да се развие туризъм, но моето лично наблюдение е, че ние не сме толкова предприемчиви. Може би защото тук не сме на главния път и възможностите, както и ентусиазмът ни след време намаляват...

Има какво да се направи, разбира се и от страна на Общината. Този мандат спечели Нина Петкова. Тя е много добър човек, много работлив и разчитаме тя да подеме нещата и да помогне да доразвием туризма. Защото ние имаме базата- правена е от местните хора през 1967 година, след което е и ремонтирана. Сега е с по- съвременен вид, посещава се, защото пътят дотам е асфалтиран, единствено проблемът ни е, че нямаме хранително заведение, което да посреща туристите...

В селото имаме две предприятия, които работят- това е шивашки цех, 23 жени работят в него и цех за безалкохолни напитки или както ние му казваме - лимонаден цех. Там също работят около 20-тина човека. Това е основното ни препитание. А иначе хората са повечето в пенсионна възраст. Имаме хора с ниски пенсии, както е и в цяла България, но имаме и такива с добри пенсии, защото тук са били миньори предимно, също килимарството е било добре развито...   

Живеем добре тук, казват и повечето местни жители, които са доволни от направеното.

"Не знам колко хора живеят в селото, защото десетина години бях в чужбина. Повечето сме пенсионери, малко са работещите. Ей това училище беше пълно едно време. Сега не функционира вече. Деца няма. Имам внук, но и той е в Италия. Синът ми е там от 15 години... Килимарство сега няма. Питай някоя жена дали тъче днес. Майка ми навремето имаше стан, тъчеше... Какво да правим, стари хора сме вече. Сякаш сме граждани- нито работим, нито градина гледаме- нищо. Ей тук идваме, че ни носят ядене... Вие- младите не сте добре, оставете ни нас, ние вече сме си изпели песента... Сега вече с нищо не се занимаваме, взимаме само пенсия. Преди обаче сме били шивачки. И ние сме тъкали навремето, почти във всяка къща имаше стан. После отвориха шивашкия цех и ние отидохме там... Нямаме проблеми. Всичко е мирно и тихо. Нямаме кражби  и сме спокойни... Хубава природа имаме. Горе, на хижата, идват много хора. Събота и неделя е пълно. И аз на младини съм ходела на нея, но вече не. Празникът на хижата го правим в края на август... Ходехме и ние, ама заради тази болест, 3 години вече- не ... Добре живеем, имаме си хубава природа, аз съм безработна, вкъщи си работя. Общо взето е добре, ама да има увеселение. Трябва да има, за да се веселим. Ей събор дойде, а няма забава, да свири нещо... Как беше едно време музиката, всяка неделя имаше музика, сега всичко опустя. Няма хора... Тя държавата опустя, пък камо ли селата. Когато моят син беше ученик, в училището имаше 360 деца, а сега само едно дете и то учи в Дамяново... Друго не ни липсва. Доктор си имаме, ама е добре да е всеки ден тук, а не само понеделник и сряда... Тук ми харесва тишината, спокойствието и въздуха, шума на реката и гората. Аз съм отраснала в боровата гора. Къщата ми е точно под нея. И това ми харесва. Омръзнало ми е от трамваи, от метро, от шум. Преди живеех във Владо Тричков- то е извън София. Налагаше се да пътувам, за да работя и какво да кажа. В момента като сляза на Централна гара от влака, започва да ме боли глава. Веднага като се прибера вкъщи, главоболието ми минава. Значи- тишината наистина лекува..."   

Целите интервюта с кмета на Копиловци Лалка Илиева, председателя на местното читалище Иван Марков и мнения на хора за живота в селото- в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45