Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Светослав Малинов: Ако има нови избори, резултатите няма да са същите

Снимка: БГНЕС

"Днешните разговори между представители на ГЕРБ и "Продължаваме промяната" по-скоро са частична отстъпка от страна на "Продължаваме промяната". След като толкова седмици всички казваха "добре, ясно е, че няма да искате правителство с ГЕРБ, но поне да разговаряте", те решиха поне да разговарят. Очевидно решиха, че са по-уязвими, ако дори не отидат на среща", това коментира в "Посоките на делника" доц. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Още в нощта на изборите политологът прогнозира, че при тази конфигурация в парламента единствено с третия мандат е възможно да се състави редовно правителство.

"Конфронтацията между първата и втората партия по причини, които са ни добре известни, е стигнала до такава степен, че е много трудно те да се подкрепят взаимно, така че е много важно на кого ще бъде даден третият мандат, дали ще има достатъчно време оставено на партиите за договорки преди неговото връчване, знаем, че това е изцяло решение на президента и засега нямаме ясни индикации на кого би го дал. Предполагам, че правилната тактика е да се изчаква, защото е добре да бъде даден на партия или коалиция, която има възможност все пак да направи нещо, а такава засега няма. Така че изчакването в случая го възприемам като позитивен ход, защото е редно да признаем всички, включително и президентът, че не знаем в момента коя партия би могла да се доближи до реализиране на мандата."

Този път президентът Румен Радев не бърза с връчването на първия проучвателен мандат.

"Той беше много и правилно критикуван за начина, по който се държа след провалянето на предишното мнозинство. Останахме с впечатление, че той бърза да придвижи нещата към служебно правителство и избори. Сега всички са се поучили от грешките си, включително и той, не се бърза. Още повече и самото Народно събрание може да приеме няколко закона, които са пряко свързани и с усвояването на европейските пари, и с бюджета. Тъй като живеем в този извънреден режим вече повече от година и половина, а именно извънредната ситуация на служебните кабинети, вече сме наясно, че няма закъде да се бърза, защото ако ще има нови предсрочни избори, няма нищо лошо те да не бъдат февруари, а март, което изглежда максимално далечната дата, ако се провали и третият мандат."

Възможно ли е съставянето на правителство на малцинството?

"Такова правителство би било заложник на конюнктурата и на вътрешнопартийните дори интриги. Не бива да се допуска правителство на малцинството да се формира по такъв начин. Ако ще се стига до такова правителство, то трябва да бъде с много ясна програма и не трябва да бъде правителство на малцинството, а да има солидно мнозинство, което застава зад някакъв вид непартийни кандидати или нещо от сорта, защото липсата на ясно заявено с ясни цели, макар и кратки, мнозинство означава, че във всеки един момент, във всякакво гласуване може да се стигне до обрат, вот на недоверие и знаем какво следва. Аз пледирам за нетрадиционни формули, но не по линия на правителство на малцинството, а търсене на някакви компромисни фигури. Тук хоризонтът вече са местните избори. Сами разбираме, че след местните избори българските граждани ще дадат много ясен сигнал дали искат да продължи промяната или искат ГЕРБ и ДПС да се върнат на власт. Местните избори ще заредят политическата система с нова енергия и си струва някакво усилие дотогава да се стабилизират нещата."


Как тълкувате т.нар. "коалиция на хартиената бюлетина"?

"Първо искам да кажа, че коалицията, която се събра за хартиената бюлетина, е само за хартиената бюлетина. Не мисля, че тя ще се възпроизведе при подкрепа на мандати и мнозинство за правителство. Същото важи и за мнозинството, което се образува за военната помощ за Украйна. Това не е мнозинство, което ще излъчи кабинет. Това са конкретни теми, по които мнозинство има. Но иначе стана ясно, че още след първите избори с новите технологии БСП си внуши, особено Корнелия Нинова, че губи част от избирателите си. Мисля, че ГЕРБ и ДПС са напълно наясно какво точно губят, но БСП стана най-активна относно възстановяването на хартиената бюлетина. Ние извършихме едва ли не подвиг по време на пандемия да направим необходимата реформа и дори и тези, които не бяха привърженици на машинното гласуване, трябваше да признаят, че то мина великолепно като организация и като минимум проблеми и грешки. Никой не може да ме убеди, че ниският процент гласували се дължи на машинното гласуване. Всеки може да ви изтъкне много ясни и достоверни причини защо по време на пандемия, при поредно гласуване пада с малко процентът на гласувалите. Да се търси причината в машинното гласуване е нелепо. Хаосът, който сега ще настъпи, ще бъде абсолютно незащитим след изборната нощ, но за жалост нещата отиват натам."

В парламента не виждаме традиционния сблъсък на леви и десни политики за справяне с кризите, а по-скоро спорове по външнополитически теми.

"Напълно естествено е при такава въртележка и влизане от избори в избори не просто дебат за лявото и дясното, а дори един нормален парламентарен дебат да не може да се разгърне. Не е възможно, защото сме в извънредна ситуация и тази извънредна ситуация по много лош начин ескалира с последните избори. Искам да отбележа, че имаше работещо мнозинство, то имаше някакъв хоризонт пред себе си и всички знаем как внезапно, без особена логика една партия го напусна и се стигна до предсрочни избори. Казвам внезапно и без логика, защото избирателите на практика не допуснаха тази партия в следващия парламент, така че оценката не е на експертите, а на самите избиратели. Когато противно на политическата логика се случват такива неща, то конфронтацията нараства и парламентът, който е мястото за дебати, не може да функционира нормално. Истинското опасение от начина, по който беше развалено предишното мнозинство, всъщност беше, че няма дълго време да се успокоят страстите, конфронтацията ще нарастне и пак няма да има потенциал за формиране на правителство. Негативната прогноза, която беше направена тогава, се сбъдва сега и в тази ситуация нито парламент, нито правителство, нито дори обикновения политически диалог между партиите не може да протече. Виждате какво събитие се оказва срещата между първия и втория преди връчването на мандата и то среща, която предварително знаем, че няма да доведе до нищо, се смята за някакво събитие. Възстановяването на парламентаризма ще премине, опасявам се, през нов цикъл от избори."

Политическата криза подхранва идеите за нов управленски модел.

"Има политическо говорене, което е съвършено различно от фактите и от Конституцията. Президентска република означава промяна в Конституцията. Има обаче нещо друго, което непрецизното мислене и говорене води до разговор за президентската република, а това е неспособността на партиите да излъчат редовен кабинет. В момента, в който го направят, както и стана преди седем-осем месеца, ролята на президента в рамките на седмица, месец бавно затихва и се връща към конституционните ограничения. Ние в момента сме в режима на служебен кабинет. Този режим трябва да се случва много рядко и да трае много кратко, а ние започнахме да влизаме в рамките на две години през няколко месеца в него и често пъти несполуките на Народното събрание водят до втори пореден служебен кабинет в рамките на два-три месеца, което може да стане и сега. Това не е президентска република и Румен Радев не прави нищо, за да се получи президентска република. Просто неспособността на партиите продължава и удължава живота на неговите служебни кабинети. Това дразни, защото българската Конституция е конституция на парламентарна република, но това става пред очите ни и всеки вижда как може да се сложи край на това влияние на президента. След като партиите не могат да го направят, президентът какво- да наруши Конституцията и да не излъчи служебен кабинет?"

Ще се промени ли нещо коренно в процентите за политическите сили при нови предсрочни избори?

"Противно на внушенията, напоследък всеки път, когато имаше избори, имаше промяна в резултатите, даже имаше промяна в победителя- ГЕРБ, ИТН, "Продължаваме промяната", имаше обрати, имаше нови мнозинства. На последните избори българите не се произнесохме относно това искаме ли ГЕРБ и ДПС да продължават да управляват, да участват в управлението под някакви форми или искаме наистина промяна. Българите раздадоха картите по начин, който не дава яснота на този въпрос. На следващите избори мисля, че този въпрос ще получи отговор. Не се наемам сега да твърдя в коя посока. В момента много български граждани си дават сметка, особено от негласуващите, че имат за какво да гласуват на следващите избори, тъй като съм убеден, че колебаещи се граждани, наблюдаващи политическия процес, започват да вземат страна. Очаквам промяна в изборните резултати. Не знам в каква посока, но ми се струва абсолютно невъзможно да бъде повторен резултатът от последните избори. Заради това и в момента сблъсъкът между политическите сили е с оглед на новата предизборна кампания, а не чак толкова по проблемите, които са свързани с управлението в нормална ситуация. Усеща се, че под всяка тема всъщност прозира предизборната кампания."

Повече- в прикачения звуков файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45