"Децата пораснаха, отидоха да учат в друг град и аз трябваше да остана сама. Не върви- той да е на път, аз да съм вкъщи, децата да ги няма. Предложи ми да започнем заедно, нави ме, изкарах курсове... В началото ми беше много страшно... На курсовете освен притеснения относно габаритите, нямах други- просто качването на голям камион отначало е малко стресиращо".
Женя признава, че със страх е подкарала за първи път камиона, под ръководството и с подкрепата на съпруга си:
"Той беше много смел, мен ме беше страх, непрекъснато задавах въпроси накъде да карам, накъде да гледам, за какво да внимавам... Той ме успокояваше и много ме подкрепяше, ако не ме подкрепяше- нямаше да се справя... "
Още в началото на шофьорската си кариера Евгения е видяла разликата в пътищата у нас и извън България:
"Нашите пътища са наистина ужасни- нямат маркировка, в дупки са... Пътната обстановка е под всякаква критика. Натам всичко е както трябва да бъде- широки платна, аварийни ленти, маркировка, всичко е обозначено. Да, движението е в пъти повече, но е ясно защо... Трафикът е доста натоварен, но като се спазват правилата, няма никакъв проблем..."
Признава, че най-друдно понася липсата на елементарни удобства, когато е на път:
"Това е нещото, с което най-трудно свикнах. Почти навсякъде има бензиностанции, има паркинги, които са оборудвани с всичко необходимо, но не е като да си си вкъщи... Нашият работен ден е много дълъг, ние караме на двойка, това означава, че работният ни ден е 21 часа, от които 17-18 са само шофиране, без спиране. От тази гледна точка е уморително и е добре да имаш предварителен план къде ще спреш. Свиква се, има си чисто женски нужди, които няма как да ги пропуснем... "
За трите години зад волана, Женя и съпругът й са се стиковали и са се научили да разчитат един на друг. Свикнали са да са непрекъснато заедно и това не им пречи. Среща разбиране и добро отношение и от другите шофьори. Признава, че понякога има за какво да й се завижда- най-вче заради хубавите гледки:
"... Има и за какво да се завижда на професията, защото докато пътуваш, ставаш свидетел на невероятни гледки, има много красиви места, природа, залези, изгреви, слънцето го виждаш от различни места- много е красиво..."
Да е на път на празници, не е изключение за Женя, а на днешния празник е по пътищата на Франция.
"...Един красив залез и изгрев- това са подаръците, които ми прави моят съпруг всеки ден... Ще празнуваме в кабината... Във Франция за 8 март е супер- имат хубаво вино, хубаво сирене... Пожелавам си, не само на мен, а и на всички дами здраве, късмет, споделена любов и да се усмихват често..."
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан. В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..
С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба. По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..
Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..
Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..