Георги Драганов: Местните избори не могат да бъдат катализатор за големи промени в централната власт

Основен акцент е поставен върху реформите в страна, касаещи правосъдната система, администрацията и образованието. 

Цел пред България остава и влизането в Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. 

Възможно ли е обаче местните избори да объркат на моменти не особено стабилните отношения между управляващите? 

Големите въпроси, от които зависят съдбините на страната, дискутираме с Георги Драганов, създател и редактор на сайта за история и анализи "Война и мир".

Радио ВИДИН: Премиерът акад. Денков посочи, че е изготвена програмата на кабинета за следващата година и половина. В пространството съществуват различни мнения за потенциала на Сглобката, ще се разпадне ли тя. Как усещате отношенията между коалициите?

"Това, което ние наричаме сглобка, е една класическа коалиция. Просто поради спецификата на желанията на голяма част от избирателите, основно на ПП и ДБ, да водят политическа борба докрай срещу т.нар. от тях мафия, в лицето на ГЕРБ и ДПС, в момента е политически некоректно да се нарича коалицията с ГЕРБ и ДПС коалиция, затова се ползва този термин. Дали ще го наричаме сглобка или коалиция, ние видяхме, включително при вота на недоверие, че подкрепа за това правителство дойде именно от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Всякакви последващи вотове на недоверие, които може да има към това правителство, ще бъдат парирани отново дотолкова, доколкото тези три парламентарни групи застават зад това правителство. Напомням, че също така джентълменската договорка беше на всеки шест месеца министър-председателят да се сменя, което означава, че ако тази договорка се спази, след 2 месеца премиерът на България ще бъде г-жа Мария Габриел. Доколко това е добро за нас? Практически да имаме редовно правителство означава, че си спестяваме по 100 милиона за избори на всеки няколко месеца. Ние помним как бяхме влезли в една поредица от избори, в които хвърляхме тези не малки суми пари, за да имаме горе долу сходни резултати. Другото хубаво на това да има редовно правителство е, че ние видяхме, че отново започнаха да се строят пътища. Имаме пуснат лот от магистрала Европа, пътят за Сърбия, магистрала, която три години беше практически замразена. Очакваме и последният лот да бъде пуснат до догодина. Друго нещо, което особено много интересува вашите съграждани от Видин, е изграждането на скоростния път I-1, т.е европейският път Е-79, скоростен път, свърващ Видин и Ботевград. Това на практика означава, че ние, гражданите на София, и вие, гражданите на Видин, ще можем да си ходим на гости значително по-бързо. В момента едно пътуване отнема 3 часа за 197 километра, което е смешно бавно. Ако има изграден скоростен път до Дунав мост 2, това означава, че хора, стоки, капитали, ще минават много по-бързо по европейския път, ще стигнат до Румъния и оттам ще продължат към Европа. Изграждането на този път ще събуди позаспалия Северозапад, ще открие така нови работни места, ще намали демографския проблем, а и много хора ще изберат да живеят там, вместо в друг голям град. Това ще е нещо, което ще е много добро за този регион. Говорил съм с хора, които участват в строителството на пътя и те ми казват в прав текст "Ако имаме редовно правителство в близките две години, този скоростен път ще бъде довършен. Ако няма - процедурата отново ще спре, ще се замрази, ще изпаднем в поредната ситуация, в която имаме машините, хората, материалите, но нямаме политическата воля да строим пътища".

Радио ВИДИН: Акад. Денков посочи, че основният акцент е върху познатите реформи - правосъдната, в администрацията, образованието. Споменахте обаче за демографията. В България е в демографска криза. Разбира се, нещата не са загубени безвъзвратно. Но защо демографската ситуация не е приоритет пред никоя власт?

"Малко позитивизъм нека внесем. Миналата 2022 година отбеляза най-високия демографски прираст в последните 30 и няколко години. След COVID кризата, след политическата нестабилност, се случи очакваното нещо и имаме ръст на раждаемостта. Още сме далеч от това ниво 2,1, което е за поддържане на населението, но отбелязахме ръст над 1,7 - такава раждаемост не сме виждали от ужасно много време. Когато говорим за демография, ние трябва да стигнем до корена на проблема. А коренът на проблема е урбанизацията. Колкото по-урбанизирана е една страна, не говорим само за България, а за всяка една държава, всяка една култура, във всяка една епоха, в градовете раждаемостта е ниска. В последните 30 години в България беше трудно човек да си намери работа в малък град или в село, затова ужасно много наши съграждани избраха да продължат животите си в големите градове. В големия град е трудно да осигуриш достатъчно жилищна площ, за да имаш голямо семейство. Така нашето население стегнираше поради тези демографски процеси. В момента, в който навлязоха новите технологии - като интернет, които позволиха на много хора да работят дистанционно, много хора избраха все пак да се върнат в родните си места и да се развиват там, ние виждаме как демографията тръгва нагоре. В момента, от миналата година, демографската посока започва да се подобрява. Далеч сме от това да си решим демографските проблеми, но като че ли сме на прав път. Какво означава подобрена демография? Означава, че след 18 години децата, които се родят тази година, ще станат следващите работещи. Това означава, че ще плащат осигуровки, ще имат пенсии и т.н. Ако има достатъчно млади хора в даден регион, това означава, че там ще има детски градини, ще има училища, след години ще има нови работещи. Икономиката ще се завърти. Защо обаче някой би избрал да живее в малък град? Там има по-малко възможности за работа, по-малко възможности за култура, за забавления, по-малко възможности за развитие. Това е една от причините хората да изберат големия град. Ако има добри пътища, ако аз мога да измина 60 километра за 20-30 минути по магистрала, аз нямам никаква причина да избера да живея в големия град. На село, например, аз мога да имам 200 квадрата къща с един декар земя и да съм независим. Когато ми се налага, ще ходя до града с кола. Това е нещо, което ужасно много американци живеят така, все повече европейци живеят така, даже все повече българи живеят така. Правителството, всяко едно правителство, трябва да си постави за цел да поддържа инфраструктурата, пътища, магистрали, пристанища, мостове, летища. Оттам нататък тяхната работа става много по-лесна. Естествените процеси ще поддържат и демографията, и регионите, ще е много по-лесно за всички нас".

Радио ВИДИН: Една от темите, по които управляващите, струва ми се, имат различия, е финансовата политика на Асен Василев. Вие не симпатизирате особено на него, нали така?

"Г-н Асен Василев е ляв. Той е кейнсианец. За него е грешка да харчим толкова, колкото имаме. За него България, това е буквален цитат от негово изказване, България е бедна, защото има ниски дългове. Г-н Василев гледа държави като Франция, Великобритания, Германия, които имат значително по-високи дългове, държавни дългове. С тези дългове те плащат пенсии, водят щедра социална политика. Той казва "Вижте, ние сме бедни, пенсиите са ниски, защото ние не взимаме заеми". Това е много погрешно според мен, смятам че и развитите западни демокрации също са сбъркали, защото не можеш да живееш на дълг. Рано или късно трябва да върнеш парите, които си взел назаем, при това с лихва. Нещо, което България прави много правилно в последните почти 30 години, е да води консервативна икономическа политика, благодарение на която ние забогатяваме и настигаме другите държави. Напомням, че през 96 година в България нямаше хляб по магазините, а в момента спорим кой вид хляб е по-добър, дали безглутеновият, дали черният, дали този със семена... много бързо ние забравихме онази смазваща бедност, до която комунистическото управление ни беше докарало. В момента гледаме най-богатите държави и се депресираме, че сме само на 50 % толкова богати, колкото тях. Ние искаме да сме на 100 %. Няма как това да стане бързо, няма как това да стане органично. Но един по-социалистически, един по-ляв бюджет, който трупа дългове, много бързо може да ни докара проблеми. Ние, надявам се, помним, каква финансова политика водеше г-н Румен Гечев, който беше министър на Жан Виденов. Той развърза кесията, вдигаше заплатите и пенсиите. В мирно време това ни докара до ужасно висока хиперинфлация, която изяде доходите на българите, изяде спестяванията на българите, а единствените, които спечелиха, бяха тези, които имаха големи заеми в левове, защото ги изплатиха за смешно време, купиха си заводи и станаха богати капиталисти. Няма да наблягаме от коя партия са били тези хора или галеници на коя партия са били, от коя държавна сигурност са били, но да кажем, че така се създаде елитът на България през 96 година - с едно брутално преразпределение на богатствата. Ние, българите, не искаме това да се повтори. Ние искаме стабилна валута, ние искаме парите ни в банката в левове да си запазят стойността. Смятам, че всеки един човек, който е продуктивен, трябва да е против държавният бюджет да развързва кесията, да започнем да харчим безогледно. Много е лесно да кажем, че правим минималната пенсия 2000 лева, правим минималната заплата 5000 лева. Проблемът е, че тези 2000 лева ще купят по-малко хляб и кисело мляко, отколкото днешната минимална пенсия би могла да купи. Така работи икономиката. Държавата не може да създава богатство с едикти. Държавата не може да ни направи богата с приемане на закони. Държавата обаче може да пропилее натрупаното, което вече сме създали".

Радио ВИДИН: Ролята на ДПС в момента в Народното събрание е фундаментална. Ако върнем лентата назад, ще си припомним генезисът на днешните демократични партии, които в крайна сметка преди 4 месеца направиха един исторически компромис. В ретроспекция как си обяснявате, че пристъпиха тези принципи, за които толкова много иначе говореха, при това в продължение на години?

"Предишният така исторически компромис, в който отново беше замесен г-н Христо Иванов, беше когато Реформаторският блок - коалиция от доста партии, създадена след протестите ДАНСwithme срещу участието на Пеевски в ръководството на ДАНС и срещу участието на БСП и ДПС във властта... но тогава беше създаден този Блок и влезе във властта. Защо? "За да направим съдебна реформа". Всеки от нас е стигал до съд и е казвал "добре, в тази ситуация съдът действа бавно, съдът не взима най-морално правилното решение, трябва ни съдебна реформа, за да получим по-добра справедливост". Това е нещо, което почти да няма българин, който да не се съгласи с така поставената теза. Реформаторският блок влезе в управлението, Христо Иванов преди това беше служебен министър, назначен от президента на ГЕРБ г-н Росен Плевнелиев. Христо Иванов заложи цялата си политическа кариера на това да се случи тази правосъдна реформа. За да се случи такава, нашата Конституция казва, че трябва да има много голямо мнозинство - 50 % от нужните за създаване на правителство не е достатъчно за такива промени в Конституцията. Тогава пак се прибегна, та за да съберем 180 депутати за "ремонт" на Конституцията, трябваше още една политическа сила. Коя беше тази сила? ДПС. Седнаха на масата, водиха ги, предложиха промени, това отпадна, онова се промени. В крайна сметка г-н Христо Иванов каза, че това не е реформата, която са искали, затова подаде оставка. Част от предложенията се приеха, други - не. Припомням, че едно от предложенията беше промяна в процедурата за избор на главен прокурор. Така впоследствие по новата процедура на Христо Иванов беше избран Иван Гешев. Иванов напусна властта, направи своя партия Да, България. Не успя да влезе в парламента. ДСБ не успяха да влязат в парламента. Реформаторският блок се разпадна. По-късно ДСБ и Да, България и Зелените, по-късно Зелено движение, направиха коалицията Демократична България. Отново основна теза за съществуването на тази коалиция, която включва три партии - дясната ДСБ, ляволибералната Да, България и крайно лявата Зелено движение, беше "ние, градските, либералните, европейските хора, искаме правосъдна реформа". Много хора припознаха това като справедлива кауза. Защото отново много от българите смятаме, че в правосъдието ни има проблеми, бавно правосъдие и понякога морално неправилно. Добре, но какво се случи? Демократична България влязоха в един, втори, трети, четвърти и пети от тези последните парламенти, направиха коалиция с Продължаваме промяната, бяха във властта един път, втори път, а сега отново е на дневен ред промяна в Конституцията. Как да направим промяна в нея обаче, когато ни трябват 180 депутати, а ние имаме 63-ма в нашата парламентарна група? Математиката не излиза. С нашия коалиционен партньор ГЕРБ отново математиката не излиза. Да видим кои са другите парламентарни сили - БСП беше коалиционен партньор, но те не подкрепят предложението, Възраждане - бяхме заедно на протестите през 2020, но оттогава вече сме политически противници, Има такъв народ - може би, но няма как да стане. Коя друга партия остава? ДПС. Те се заявиха като евроатлантици, като подкрепящи членството на България в НАТО и ЕС, подкрепят пращането на оръжия за Украйна. Ето го, компромисът е готов, нищо че видни лица от ПП-ДБ дебаркираха с лодка в пристанището Росенец, където почетният председател на ДПС Ахмед Доган има сарай, т.е. някакъв летен дом и си живее там, нищо че се казаха много неща срещу ДПС. Движението в момента казва "ние ще подкрепим вашите предложения за промяна в конституцията". Миналият път, когато те казаха така, промениха предложенията дотолкова, че г-н Христо Иванов каза, че това не е била идеята и напусна властта. Дали в момента ние можем да очакваме, че предложенията за промяна в конституцията ще бъдат такива, каквито, първо гласоподавателите на ПП-ДБ и политиците от формацията да подкрепят, и второ - да са такива каквито българският интерес да иска... защото аз чух предложение за промяна в Конституцията, което да включва допускане лица с двойно гражданство да заемат висши държавни позиции - нещо, което настоящата Конституция изрично забранява. Аз лично съм много против подобно предложение, защото смятам, че човек, който се е заклел в лоялност към друга държава, няма как да участва в управлението на България, няма как човек с двойна лоялност да гони най-добрите интереси на България. В ситуация, в която в парламента има мнозинство, което ни позволява промени в конституцията, могат да се прокарат много неща, много опасни неща. Когато това конституционно мнозинство е плод на големи политически компромиси, включително с най-големите ти политически врагове допреди няколко седмици, аз смятам, че ние трябва много внимателно да наблюдаваме процеса, защото това са мътни води. В мътни води най-лесно се лови риба".

Радио ВИДИН: Не че сегашното управление е перфектно - по никакъв начин не искам да кажа това, но ми се струва обаче, че всички тези дебати в Народното събрание през няколко дни, тези вотове до дупка, сякаш показват откровената немощ на опозицията да бъде по-конструктивна и да поведе националното недоволство. Опозицията също, това казвам, е изключително ограничена.

"Когато три години имаш политическа нестабилност, започват да се трупат много проблеми. Проблеми, които могат да бъдат решени единствено в диалог с управляващите. В първия момент, в който ние видяхме редовно правителство, ние видяхме до момента няколко големи протеста. Първият беше протестът на земеделците. Не коментираме справедлив или не, дали го подкрепям или не. Това беше някакъв проблем, който беше припознат от голяма част от земеделците в България. Видяхме големи протести. Не политически, а браншови. След това, до ден днешен, продължаваме да виждаме протести на енергетици и миньори. Чува се за протести от университетите, които донякъде бяха парирани с това, че бяха повишени парите. Медиците също казват, че инфлацията е голяма, че искат нещо. Няма да се изненадам, ако и там има протести. Полицаите също питат за заплатите. Виждаме как всички тези браншови протести са се натрупали три години с невзимане на решения. Сега, когато има редовно правителство, тези хора излизат и казват "искаме промяна в това и онова". Правителството, което и да е редовно правителство на власт в момента, ще трябва да се справя с тези проблеми. Опозицията много обича такива протести на браншови организации, защото опозиционерите излизат, отиват срещат се с представители на протестиращите, казват "здравейте, ние сме вашите хора, подкрепете ни нас, ние ще подкрепим вас". Дали до момента ние видяхме която и да е от опозиционните партии да бъде припозната по някакъв начин от протестиращите като своя? Не. Не видяхме такова нещо. Дали е възможно да видим в бъдеще при други протести? Не е изключено, особено ако зимата е идея по-студена, идея по-тежка, тогава ще дойдат по-високите сметки. Ако сметките поскъпнат, това може да изкара едни големи групи, по принцип аполитични хора, които не се интересуват от политика, но когато им дойдат големите сметки, когато животът зимата стане по-труден, те могат да излязат на улицата и да поискат политики от правителството. Тогава не е изключено ние да видим те да припознат опозицията, била тя Възраждане, била тя БСП или ИТН, като легитимна. Не е изключено да видим вече политически оцветени протести. Такива имаше през 2020 година, когато имаше друго натрупано недоволство, което беше политически оцветено. Всичко тогава доведе до настоящата ситуация".

Радио ВИДИН: На няколко седмици сме от изборите за местна власт. Очаквате ли това, което ще се случи, да се окаже препъникамък в отношенията на управляващите?

"Местната власт е много по-стабилна от парламентарната. Много рядко ще се случи някой кмет да бъде сменен, да подаде оставка или поради някаква друга причина да има частични местни избори. Много рядко ще се случи някой общински съветник да прекрати мандата си. Това прави местната власт много ценна за партиите. На парламентарни избори, дори през три месеца, има някакви промени, изпада тази партия, онази качва малко проценти, трета става първа или втора. При местните избори, каквото ще видим ние на 29 октомври, това ще е, как да кажа, твърдите ядра плюс емоционалното състояние на голяма част от избирателите към този момент. Възможно е някакъв скандал в даден град или община да промени ситуацията спрямо днешната дата, някой кмет да спечели или някоя партия да вземе по-голямо мнозинство в Общинския съвет. Обаче според мен големите победители от местните избори ще бъдат именно управляващата Сглобка - ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС. Много малко от общините ще отидат за други партии и други кандидати. Това означава, че ако те спечелят, тези три партии, те нямат причина повече да използват местните избори като казус, който да ги скара. Дали ще си разпределят по някакъв начин - дали няма да издигаме силен кандидат, няма да правим силна кампания, за да спечелите вие, а вие ще върнете услугата... това вече са политически игри, за които ние можем само да догаждаме. Не мисля, че местните избори могат да бъдат катализатор за големи промени в централната власт".

Радио ВИДИН: Посочихте някои от позитивните моменти на настоящата власт. Какво обаче не видяхте в последните 4 месеца, което трябваше да се случи?

"Най-важният символ е в центъра на София, оставането на чуждия паметник на лъжата, монументът на окупаторската червена армия. Към днешна дата той не е демонтиран. Въпреки че самото правителство е създадено с мантрата "ние сме евроатлантици", не виждаме сериозни действия, които да са довели до резултат към днешна дата. 4 месеца са повече от достатъчно време демонтажът да бъде извършен, при положение че има абсолютно мнозинство и в парламента, и в общинския съвет на София. Не видяхме достатъчна подкрепа за българите в Украйна. Не за украинците, а за българите там. Не видяхме достатъчна подкрепа за българите в Република Северна Македония. Не виждаме достатъчна подкрепа за българите в Западните покрайнини в Сърбия. Има страшно много неща, които могат да се направят там. Нашата власт или ги прави бавно, неопитно, плахо, или изобщо не смята, че това трябва да е приоритет. Това не видях в последните 4 месеца. Надявам се в близките месеци да започна да виждам една по-активна външна политика".