Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сглобката е единственият възможен модел към момента

Боян Стефанов: Без редовно управление, избрано от парламента, страната е в извънредно положение

Партиите се надпреварват да се надцакват на тема "евроатлантизъм"

Боян Стефанов от Младежкия консервативен клуб
Снимка: Таня Величкова, БНР

Влизане в Шенген и присъединяване към Еврозоната, промените в Конституцията и изготвянето на държавен бюджет: това са мотивите, които обединиха водещите сили в края на месец май. 

Непримиримите до онзи момент противници сформираха Сглобката със заявка за излизане от дългогодишната политическа криза в страната. 

Тръгна ли в правилна посока България под водачеството на първото в историята ни ротационно правителство? 

Зададени ли са посоките, чрез които трябва да се търси развитие през новата година? 

Събитията от 2023 година и политическото статукво: потърсихме за коментар политическия анализатор Боян Стефанов.

Радио ВИДИН: Изпратихме поредните 12 месеца от нашите животи. През Вашите очи какви бяха за България във вътрешнополитически и във външен план?

"Благодаря за поканата. Честита Нова година на Вас и на Вашите слушатели. Много обширен въпрос, на който ще се опитам да дам максимално сбит отговор. Във вътрешнополитически план продължава да управлява Сглобката или неКоалицията, която е плод на проведените през пролетта на миналата година парламентарни избори, както и на трудните преговори след това. С всичките си кусури за момента изглежда единственият възможен модел на редовно управление. Тя понася критики - отляво, отдясно, отвсякъде, но пък в крайна сметка има и някакви обективни резултати от своята дейност, които може би не биха били мислими без нейното съществуване. Например, приемането ни в Шенген, макар и под известни ограничения. Проведоха се местни избори, където вълната от уж нови политически субекти, като Продължаваме промяната, осъществиха важни пробиви в някои областни центрове, но не се случи голяма вълна, така да се каже, на заливане на местната власт. Т.нар. партии на статуквото останаха безалтернативни първи сили, в лицето на ГЕРБ, които на места се коалираха със СДС, в лицето на БСП, която дори за мен учудващо се озова втора сила на местните избори, в лицето на ДПС... В международен план, извън българския контекст, виждаме че съществуващият международен установен строй е изправен пред все повече и повече предизвикателства, защото наред с продължаващия в Украйна конфликт, се породи и нов - между Газа и Израел".

Радио ВИДИН: В началото на 2023 година основна тема беше този не толкова скрит призив за промяна, която хората искаха. Тя се случи в крайна сметка, но пък една такава промяна, която честно казано е поредният исторически компромис, не мислите ли, че отдалечава все повече хората от политиката? Сякаш действа обезверяващо, когато три години имаше борба срещу модела Борисов/Пеевски, а се върнахме на начална линия...

"Това предположение или съждение смятам, че в огромна степен е вярно. Резултатите от всички последни социологически проучвания сочат точно това. Какво имам предвид? Периферията на почти всички партии, включително и големите такива, е до голяма степен загубена. Всички субекти и партии са се свили до голяма степен до твърди ядра, което се доказва и от факта, че след дълги месеци на спад, след последните проучвания от последните седмици и месеци на отминалата вече година, няма спад надолу. Разбирате ли, периферията е загубена, ножът е стигнал до кокала, вече стърже в твърдата костна система на партиите. Липсата на периферия наистина означава, че огромната част от българските избиратели са омерзени, отчаяни, не виждат надежда в един или друг политически субект. Продължаващите да гласуват явно са членове, техни симпатизанти, по някакъв такъв начин силно дисциплинирани избиратели. Мнозинството негласуващи трябва добре да помислят по този въпрос, защото оставят една сравнително не голяма част от обществото да подрежда целия политически живот".

Радио ВИДИН: Изминалите месеци на мен лично ми показаха, нали, много неща, но е много важно постепенно да започнем да оформяме политическа класа. Епизодите от Народното събрание - език, поведение, тези неща оставят неприятно впечатление.

"Съгласен съм. Проблемът в една демокрация - кои да бъдат тези, които създават тази класа, защото когато едно общество се е нарекло свободно, то разчита на своето саморегулиране. Тоест няма един човек или група хора, които да осъществят инженеринг и по някакъв приличен образ и подобие да извайват политиците. И на мен ми се иска българският парламент да представлява някаква златна среда между дисциплиниран законодателен орган, който обаче да не прилича на Народното събрание от времето на комунизма, където гък не се чува, тишина и пълна зала с червени книжки, вдигнати в ръцете на представителите... Аз смятам, че парламентът като представителен орган, плод до голяма степен на емоцията на избирателите, отразява споровете в самото общество, т.е. нормално е вътре в него да има жужене, бучене, ожесточени спорове, нали, по-скоро липсата на такива действия би означавало някакъв севернокорейски сценарий. От друга страна, съгласен съм, че езикът трябва да бъде приличен. Не е хубаво народните представители да се псуват, хубаво е да бъдат по-компетентни. Пак казвам - това пък е проблем на либералната демокрацията, че тя няма ясни критерии и изисквания разписани за хората на политически изборни длъжности".

Радио ВИДИН: Да се върнем в началото на февруари: тогава удари последният звънец на 48-ото Народно събрание. Два месеца по-късно започна настоящото. Това сложно управление постигна ли някакви успехи?

"Не искам по никакъв начин да излезе, че го хваля, защото не бих, аз не съм от хората, които харесват този тип управление, казвам съм го и във Вашето предаване... защото би ми се искало политическите коалиции да бъдат по-открити, по-искрени, как да кажа, по-структурирани - да се знае кой каква отговорност носи. Докато, нали, неясни понятия като неКоалиция, Сглобка и т.н., са точно обратното на процес, който аз бих искал да видя. Все пак наличието на това разбирателство в Народното събрание даде възможност да има редовно правителство, което не трябва да забравяме системата и структурата, към която нашата държава в актуалното си състояние се стреми. Тоест нашата държава на практика изпада в правителствена криза и оттам - в парламентарна, когато не е в състояние да има редовно управление, избрано от парламента. Тъй като сме парламентарна република, следователно всичко друго е извънреден режим. Може би някакъв странен и неприятен модел, какъвто ми се струва е настоящият, пак е по-добро нещо от това непрекъснато да сме в извънредно положение. Например, не може да бъде приет нов бюджет и тогава едно служебно правителство просто ще бъде длъжно всеки месец да изпълнява 1/12 от миналия, но няма да има никаква гъвкавост, няма да може да се проведе никаква нова политика, на която е дошло времето. Самият факт, че те приеха бюджет, какъвто и да е той, още по-добре, че все пак успяха да се закрепят в рамките на 3 % дефицит, въпреки вероятно огромните желани тежнения на финансовия министър той да бъде по-голям, тъй като Асен Василев се е показал като финансов министър, който много обича от името на държавата да харчи, с лека ръка да тегли нови задължения, но като че ли той беше озаптен този път. Това е някакъв вътрешнополитически успех. Наистина пак казвам, без да пригласям на правителствената пропаганда, приемането на България, макар и с ограниченията, в Шенгенското пространство, надали щеше да се случи при служебен президентски режим, особено имайки предвид настоящия държавен глава. Ако изпаднем в политически минимализъм, можем да кажем, че Сглобката има и някакви успехи".

Радио ВИДИН: Говорейки за успехи - несъмнено трябва да потърсим местата и моментите, в които правителството не успя да свърши достатъчно работа.

"То реагира изключително тромаво на всеки проблем. Месеци назад имаше протести на служителите в сектор Енергетика, например, основателни бих казал протести. Правителството излъчваше сигнали като да не знае какво да прави. Имаше протести на земеделски производители, на скотовъдци, които бяха приемани в Министерството на земеделието. Общо взето излъчването на централната изпълнителна власт е, че тя е слаба, защото настоящият състав на МС е плод на няколко силни парламентарни фракции, но самият той, самият състав, може би с изключение на Асен Василев, не е част от тези политически сили. Виждаме структурната слабост и поведенческа такава на правителството по отношение на това, че Делян Пеевски всеки работен ден се изживяваше като негов говорител. Министър-председателят много свенливо понякога реагираше на това нещо. Нали, това не е нормално поведение от страна на силен правителствен ръководител. Въпреки всичко това, може би се случва по-доброто, доколкото друго по-добро не ми се струва възможно в обозримо бъдеще, до провеждането на нови парламентарни избори".

Радио ВИДИН: Едно мое мнение, ако позволите. Разбира се, аз не мога да кажа, че имам симпатии към настоящото управление. От друга страна, истината, знаете, обикновено е грозно. Положението е такова, каквото е. Колкото и пъти да отидем на избори, това са петте партии, които имаме. Нещо по-различно няма да произведем.

"По всяка вероятност. Освен това, нали, да не влизаме в хора на политическите русофили, но вероятно е факт, че върху България се оказва, да не използвам силни думи като натиск или влияние, но вероятно пряко или косвено има въздействие от страна на нашите партньори във военно-политическите съюзи, в които участваме. В смисъл българската власт да бъде синхрон с общата външна и отбранителна политика на нашите съюзници. В крайна сметка, забележете, точни тези партии, които съставляват Сглобката - ПП, ДБ, ГЕРБ, СДС и ДПС, които са важно и поддържащо звено в парламента, в своята реторика, пък и бих казал в действия, се надпреварват по отношение на т.нар. евроатлантизъм. Като питате за правителството: идва въпросът за дерогацията за руския петрол и рафинерията в Бургас. Мандатът се държи от ПП, акад. Денков е излъчен от тях. Разбира се, този, който е на отговорна позиция, винаги е по-кротък. ГЕРБ и ДПС веднага започнаха да блъскат в тази посока, веднага да се прекрати, за какво ни е тази дерогация, такси, нали, и в крайна сметка това е само един от многото примери за надцакване на тема евроатлантизъм. Колкото и комично и вероятно нелицеприятно да изглежда за част от българските граждани и избиратели, това е някакъв изключително праволинеен модел на поведение по отношение на съюзите, в които участваме. От която гледна точка, в продължение може би на Вашата мисъл, ако се проведе нов вот - той може да доведе до някакви частични размествания вътре, но според мен съвкупно всички тези субекти - ПП, ДБ, ГЕРБ, СДС, ДПС - по всяка вероятност ще имат голямо мнозинство. Другият лагер, който се изкушава от някакви политически алтернативи - БСП, макар и по-свенливо, Възраждане, която на своята антисистемен и антиевропеизъм до голяма степен дължи своята популярност, въпреки че те концентрират в себе си този вот от гласуващите хора, няма как да получат мнозинство".

Радио ВИДИН: Изпратихме година, не че беше първата такава, но през цялото време беше изключително изострен този сблъсък между яростни евроатлантици срещу яростни русофили, които ще си позволя да нарека по-скоро путинисти. Какво обаче наистина значи евроатлантизъм? Стана малко така сектантско, използва се за щяло и нещяло. Второто, което ме вълнува, е докога Русия ще бъде толкова скъпа в самосъзнанието на редица наши сънародници?

"Наистина и двата въпроса не са леки. Евроатлантизмът, ще споделя моето мнение, защото нямам представа честно казано дали има единен консенсус по отношение на това какво терминът означава... аз лично не смятам, че е идеология. Знам, че той е смятан за такава от две групи хора, с които съм еднакво несъгласен. Едните са политическите русофили и путинисти, както Вие казвате, за които е удобно да го представят като идеология, защото ако той би бил такава, неговото следване практически би означавало отстъпление от национално достойнство, национален суверенитет, подчинение на страната на външни сили. В този смисъл не би бил легитимен. А част от слепите му и безкритични привърженици виждат в него еманация на своята лява либерална прогресистка идеология, която следват. Евроатлантизмът според мен е геополитическа и геостратегическа ориентация. Откъде идва атлантизъм? От Северноатлантическия договор, което означава НАТО. Въпреки че ние очевидно не сме атлантическа страна в географски смисъл, сме решили да търсим гаранции за своята отбрана в съюз със страните-членки на договора за отбрана на северния атлантик. Понятието и насочеността няма каква друга да бъде, освен географска, в този смисъл - геополитическа. А евро - това е цивилизационен избор, дали да бъдем в Обединена Европа или не. Това, което противниците на Обединена Европа и на НАТО отказват да разберат, е че за разлика от тоталитарните режими или силно авторитарните режими, като руския, в европейските страни и в САЩ има повече от едно обществено движение. Ето, виждаме го всеки ден по новините, Джо Байдън и Доналд Тръмп, просто няма една Америка, има две Америки, които са в жестока битка вътрешно коя ще надделее. Това се случва в Холандия - Марк Рюте или Герд Вилдерс. В Италия - Джорджа Мелони или управляващите преди нея левичари, във Франция - Макрон или Марин льо Пен. Изключително тежък сблъсък. Това, че Европа и Северна Америка, с всичките си кусури, защото никой не е идеален, трябва да им се признае едно: тези страни и Обединена Европа като цяло дават все още достатъчно свобода за изразяване на политически позиции. В нашите общества наистина има политическа битка. Каква е политическата битка в руското общество? Ако се появи някой опозиционер, наистина сериозен и подкрепен, той ще отиде в затвора като Навални, който е там и до днес, или ще трябва да емигрира. Отговорът беше дълъг, но евроатлантизъм е геостратегическа ориентация на България. По отношение на политическата русофилия: не смея да дам прогноза, защото още от руско-имперско време, през целия дълъг съветски период, през пост-съветския период, пропагандата на руската държава върху България, от една страна, е била изключително силна, плюс изключително засилен Стокхолмски синдром на част от самите българи. Защото всеки знае, че особено след 9 септември, когато е окупацията на страната от Червената армия, с нейна помощ, дирижирана от Сталин, в страната е бил установен тоталитарен режим, извършвани са изключителни жестокости върху населението, върху църквата, армията, елита... по насилствен начин е окрупнена земята. Иззета е собственост на хората. Въпреки това, десетилетия наред едностранчива пропаганда, липса на свободна журналистика, липса на политическа и парламентарна опозиция, 50 години е дало възможност едностранчивата пропаганда на тоталитарното правителство да пробие съзнанието и подсъзнанието на хората. Замислете се, не е било като сега - с медии и опозиции... Сега, който и да управлява, ще има един куп опозиционни политици и един куп журналисти, които всеки ден ще сочат с пръст недостатъците. През социализма всеки кино преглед или всяко предаване е започвало с Тодор Живков, завършвало е с него как реже ленти, как открива кравеферма, как в еди-кое си предприятие е изпълнен петилетният план и как всичко е розово... Не трябва да подценяваме този ефект на пропагандата".

Радио ВИДИН: И двата лагера несъмнено, по мои впечатления, допускат една грешка. Ничие мнение, мисля си аз, не трябва да бъде потъпквано. От друга страна, единият от двата лагера много обича да спекулира с т.нар. "друга гледна точка". Не винаги има такава.

"То може би винаги има, но тя не е еднакво легитимна. Ако ние поканим в едно студио представител на талибаните, на Хамас и такъв на Хизбула, и кажем "ето ви три гледни точки"... нали, надали ще бъдат смислени три гледни такива. България все още не е в състояние на война, надявам се по възможност да не бъде никога, не е в извънредно положение, няма нужда... ние демонстрираме силата си като общество и като политическа система, давайки възможност да бъде проявена другата гледна точка. Защото самият социализъм през цялото време се е страхувал да го направи. Представете си във времето, в което сме били част от Съвета за икономическа взаимопомощ или от Варшавския договор - кой си е позволявал публично да подстави участието ни в тези блокове под съмнение? Никой. Станала е революция в Чехословакия, ние сме изпратили войски да участват в потушаването там и да бият чехите и в Прага. Защо? Защото участваме във Варшавския договор. Сега, когато страната участва в НАТО, политическите русофили, българските евразийци, българските антиевропеисти, имат доста широко поле на изява. Това показва по-голямата сила на днешна България, защото това не я разклаща. Има свободни и демократични избори периодично, доста често в последните години, на които мнозинството от избирателите казват своя глас, въпреки разделението по други признаци - по естетически, по идеологически... Мнозинството от българските избиратели много добре осъзнава, че пътят на просперитет на България е свързан с обединена Европа, че търговията на България е свързана с обединена Европа, че там искат да учат част от нашите деца, че там искат да работят част от нашите съграждани... че там не са третирани като чужденци. Всички ние вече имаме гражданство на България и на ЕС. Там ние не сме чужденци. В Русия обаче сме! Там сме с визи... Русия ни нарича враждебна страна".

Радио ВИДИН: Откакто управлява правителството през някакъв период се стига до сблъсък с президента Радев. От една страна, вероятно това е за медийна консумация. От друга страна, несъмнено изникват въпроси що се касае промяната в Конституцията. Бяха ли нужни такива или по-скоро това е начин да се разреши този спор с държавния глава?
"Не знам дали беше търсен като повод. Не мога да гадая. Конституционните промени са низ от такива, а не една такава. Промените в съдебната власт явно имаха за цел да правим мили очи, да изглеждаме симпатични на нашите партньори в Запада. За огромно съжаление, тъй като аз не споделям този подход, българската прокуратура беше изключително демонизирана. Тя беше представяна като една свръхцентрализирана военизирана структура, подчинена на главния прокурор, наследник на Съветски тип прокуратура. Аз се опасявам, че промените в Конституцията и вероятно последващите такива в Закона за съдебната власт ще целят умишлено изключително много да я омаломощят, което според мен е опасно за страната. Последните години, доколкото знам, се отчита ръст на определени видове престъпност. Не забравяйте, че ако един ден, дай Боже - скоро, войната между Русия и Украйна приключи, от двете страни на фронта там ще има стотици хиляди въоръжени мъже с боен опит, които надали ще искат да се върнат в разни фабрики. Цяла обединена Европа трябва да има предвид, че може да се изправи пред изключителна вълна от опасна и жестока престъпност, за което на нас биха ни трябвали силни правоохранителни органи. Аз лично по съвест не съм най-голям привърженик на този тип промяна, но каквото конституционният законодател е решил - за момента е такова. Ще видим, нали, има и конституционно дело... По отношение промените в правомощията на президента: по всяка вероятност настоящият президент със своето негъвкаво поведение последните години даде повод на Народното събрание като върховен орган в крайна сметка да се разправи с президентството. Дали ще е за добро или лошо - предстои да видим, не знаем. Наследството на президента Радев също ще бъде една омаломощена президентска институция и по-ограничена".
Радио ВИДИН: Изключително дълги 12 месеца изминаха. Що се касае до българския политически живот: според мен основният момент беше случилото се с Иван Гешев, който се оказа жертвения агнец. Той стана символното очистване на сегашната политическа класа.
"Ако възприемаме главния прокурор като политик, защото той де юре не е. Но да, остро съм наясно, че мнозина български граждани възприемат ръководителя на Прокуратурата като такъв. Истината е, че обаче самата личност на Гешев, подобно на президента Радев, има своето значение, защото той също осъществи донякъде маниакален вид лидерство на Прокуратурата. Вероятно с действията си предизвика това нещо".
Радио ВИДИН: По един или друг начин - добре, приближаваме се към Шенген и Еврозоната. С горчивина, докато наблюдавам събитията, си мисля, че в нашата политика няма стратегически цели и национални идеали. Струва ми се, че влизането в тези пространства не може да бъде национален идеал. Сякаш сме от малките страни без такъв.
"Тук не знам дали да се съглася напълно с Вас. Това, което виждам в много от либерално-демократическите държави, е нещо подобно. Какъв е националният идеал на Белгия? На Италия? На Холандия в момента? Може би ние си вървим по този, от който самият автор на идеята за него - Фукуяма, се отрече, нали, краят на историята и последният човек, че установи ли се либерална демокрация някъде, то вече целта е приключила, целта е постигната, няма какво повече, остава единствено да се повдига материалното благосъстояние на хората. Реално либерал-демократическите лидери това казват. Тоест при установена правова държавата - социална, свободна, демократична, то няма какво друго да се прави, освен да оправяме дупките по пътищата, да построяваме каквото не е построено. Аз не съм съгласен с този подход, както предполагам и Вие. Според мен това е част от по-мащабна идеологическа криза, от самите общности и произлизащите от тях лидери зависи дали ще дадат нов път. Аз също вярвам, че ако няма голяма цел, няма голям разказ, то една нация загубва своите мобилизационни инстинкти и започва да залинява, започва самата тя вътрешно да се разглобява на враждуващи политически племена. Нещо, което, за съжаление, наблюдаваме и в България".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Във Воднянци искат програми за безработни

Екипът на радио Видин гостува в село Воднянци, община Димово. Времето е дъждовно и следобедно и по това време по улиците не се срещат хора.  Селото е на около 60 км от Видин в посока Монтана и на 180 км от София. До него лесно може да се стигне с автомобил или с влак по линията София-Видин.  В землището на селото е изграден язовир Дреновец...

публикувано на 17.05.24 в 12:30
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Политиците загубиха спечелен мач с Еврозоната

България няма да успее да изпълни критериите за влизане в Eврозоната до юни.  На конференция, посветена на следващите стъпки към еврото, бяха обсъдени политическите и социалните последици, както и икономическите и финансовите перспективи преди и след присъединяването, бяха анализирани и успешни примери на европейски държави, вече въвели единната..

публикувано на 16.05.24 в 10:00

Имат ли интерес ресторантьорите към чужди служители?

Заради липсата на кадри летният сезон е пред провал за ресторантьорския бранш, заявиха преди дни от сектора. Причината е приета промяна в Закона за чужденците, която по никакъв начин не помага на бизнеса за това лято. Преди началото на туристическия сезон има предприемачи, които обявиха, че ще фалират, защото нямат работници. Хотелите отварят, а..

публикувано на 15.05.24 в 11:21
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Българската данъчна система се нуждае от модификация и модернизация

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.  Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.  Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.  Ще се покачи ли стандартът на..

публикувано на 13.05.24 в 10:00
Стоян Панчев

Стоян Панчев: Нашата бедност се дължи на закъснелия и грешно направен преход

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.  Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.  Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.  Ще се покачи ли стандартът на..

публикувано на 13.05.24 в 10:00

Село Динково - в очакване на по-добър живот

Динково е най-малкото село в община Ружинци по брой жители. Около 65 са хората, които живеят тук, лятото стигат и до 100. Населеното място се намира в близост до река Лом, Белоградчик е на 40 км. Земята е плодородна, вода има в изобилие, дворовете на имотите са големи и просторни, къщите са едноетажни. Като цяло Динково има прекрасни..

публикувано на 10.05.24 в 12:05
Иван Радев

Иван Радев: Механизмите на демокрацията се ползват срещу самата нея

България се изкачва с 12 места в класацията на "Репортери без граници", показва годишният доклад на организацията. Страната ни е 59-а в света по критерий "свобода на словото" от общо 180 държави.  Въпреки напредъкът обаче продължаваме да сме сред последните в рамките на Европейския съюз, защото индикаторите в областта на политиката, икономиката и..

публикувано на 09.05.24 в 10:00