Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тебеширеният човек отново е тук!

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

Минали са тридесет години, откакто четири момчета, следвайки странни тебеширени знаци, намират в гората части от тялото на убито момиче. Дебелия Гав, Железния Мики, Еди Мюнстър и Хопо сами са измислили тези знаци, с които да се забавляват и да си разменят тайни съобщения през иначе безкрайно скучното лято на 1986 г., но ето че още някой се е включил в играта им и използва тебеширените човечета, за да обърне играта в нещо ужасяващо.

„Тебеширения човек“ е първия роман на британската писателка Каролайн Дж. Тюдор. Написан е в ретроспекция, следвайки паралелно две времеви линии – настояще и минало. Разказът е от първо лице, от името на Еди, който през 1986 г. е едва на дванадесет години и просто обича да се забавлява с приятелите си, докато един инцидент в местния лунапарк не го запознава със странния господин Халоран. А после се случва и убийството, което сякаш взривява градчето, изваждайки на показ твърде нелицеприятни страни от живота на някои негови жители, и след което малката момчешка групичка ще носи последствията в продължение на десетилетия.

По онова време господин Халоран е нов в градчето, дошъл да преподава в местното училище. Еди пък разполага с твърде много време за себе си заради работата на родителите си и опитите им да се справят със собствените си проблеми. Майка му е лекар, който привлича нежелано внимание заради новата клиника за аборти, която отваря в града. Една консервативна част от населението е готова на всякакви изстъпления, за да я спре. Баща му пък се опитва да се утвърди като писател и журналист на свободна практика, борейки се с чувството си за неудовлетвореност.

Еди и господин Халоран просто са обречени да намерят общи неща и да започнат да си имат доверие. Може би не и за най-големите си тайни, но все пак доверие. А междувременно наоколо започват да се случват странни и зловещи неща, които сякаш са само подготовка за кулминацията – убийството на Момичето от въртележката. И всички си мислят, че знаят кой е убиецът. Всички, с изключение на Еди.

Тридесет години по-късно Еди все още е в градчето, все още живее в малко зловещата си родна къща, все още е в същото училище, макар и вече като преподавател, и си мисли, че е загърбил миналото. Докато един ден не получава странно писмо, съдържащо и пликче с парче тебешир в него. Дебелия Гав и Хопо получават същите. Само те тримата са останали от старата банда.

Дали писмата са нечия неуместна шега обаче или се задава нещо, което в крайна сметка ще разреши трийсетгодишната загадка?

Както може да се очаква, задава се ново убийство. Един от някогашните момчета ще умре. Същият, който твърди, че най-накрая е разбрал кой стои зад убийството на онова момиче през 1986 г. И Еди най-накрая признава пред себе си, че за да може най-накрая да продължи напред, трябва да разкрие всички зловещи загадки, чакащи вече три десетилетия.

Покрай криминалния елемент, романът поставя и сериозни въпроси с особена актуалност в днешно време. За правото на аборт и противниците му, за манипулирането на обществото и популизма, за домашното насилие и отношението на същото това общество, когато то се случва в семейства на хора с висок социален статус, за старческата деменция и отношението към хората, страдащи от това ужасно заболяване, за социалните политики по редица въпроси и за склонността на тълпата да заклеймява по презумпция различните, новодошлите, „чуждите“. Освен това романът говори за детските страхове и доколко детството ни определя в какви възрастни ще се превърнем. За грешките на младостта и разочарованието от порастването. А за края оставя най-хубавото – развръзката, която е колкото очаквана, толкова и изненадваща.

В книгата на Каролайн Дж. Тюдор читателят вероятно бързо ще открие поне няколко паралела с творчеството на Стивън Кинг. Запознавайки се с детската група около Еди, няма как да не си спомним за същата групичка, която Кралят на ужаса описва в романа си „То“. Самата Каролайн Дж. Тюдор не крие, че е заимствала от него някои похвати, без обаче да превръща „Тебеширения човек“ в поредния фен фикшън.Може би затова и до края на романа читателят не спира да си задава въпроса: „Кой все пак го е направил?“

Каролайн Дж. Тюдор е родена в Солсбъри, Великобритания. На шестнадесет години напуска училище заради анорексия. В последствие работи като копирайтър в рекламна агенция, репортер, радио сценарист и озвучител, а в един момент ръководи и фирма за разхождане на кучета. Докато работи във фирмата, започва да прави опити да пише, но в продължение на десет години получава откази от издателствата, докато през 2018 г. най-накрая не прави своя пробив с първия си роман, а именно „Тебеширения човек“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 30 март 2025 година

Приятно слушане. Темите: През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов . Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Ще разберем как във видинското село..

публикувано на 30.03.25 в 14:07

Бодро да се изкачваме по духовните стълби

Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост , посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно -  свети Йоан Лествичник . "Духовната стълба на свети Иоан именно е способна..

публикувано на 30.03.25 в 08:00

Солта- вдъхновение за портретите на Денис Алиев

Има един млад човек от Северозапада, за когото солта е не просто подправка в кулинарията, а нещо много повече - изразно средство в портретното изкуство, което създава. Денис Алиев е художник, но вместо с четка и бои, рисува с готварска сол.  Талантливият творец е роден в Долни Дъбник, но живее и работи в София. Преди 10-ина години случайно..

публикувано на 28.03.25 в 17:03

Платформата "При Родното" пренася автентичността на българските села в съвременния свят

Преди няколко години, фотографът и журналист Антонина Лозанова от Видин, с която сме ви срещали многократно, заедно с актьора Ивайло Петков, създават уникално и вдъхновяващо риалити предаване в YouTube, наречено „При рода на село“. Проектът им бе насочен към млади хора, които искат да се запознаят с българските традиции и обичаи, като..

публикувано на 28.03.25 в 16:00

Спортно събитие за хора със специални потребности се състоя във Видин

Фондация "Подкрепа за реализация" се включи като съорганизатор в спортно събитие за хора със специални потребности,  инициирано от Спортен клуб "Обединен спорт за всички". Проявата беше със съдействието на Община Видин. Домакин на срещата беше Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", а като доброволци в събитието..

публикувано на 28.03.25 в 14:54

Какво се крие в „Романът на една жена без качества“

„Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова е точно обратното на онова, което казва заглавието в опит да прикрие истинските качества и на самата авторка, и на нейната книга. Това всъщност е историята на една жена с много качества, в това число с огромно чувство за хумор и самоирония, съизмерими само с броя и размерите на дилемите и..

публикувано на 28.03.25 в 14:00

Биляна Боянова: Реставрирането на мебели е нещо уникално

Реставрирането на мебели е, когато възстановяваме старото си обзавеждане до първоначалния му вид по функционалност или подновяваме финишните му покрития. Обновяването има различни техники, които изискват много устременост, търпение и внимание. Трябва да отбележим обаче, че не всички мебели подлежат на реновиране или реставриране..

публикувано на 28.03.25 в 13:00