Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стартира делото за полицейското насилие над журналиста

Димитър Кенаров: Реформа в съдебната система ще подобри медийната среда

Медиите не са бухалки за дискредитирането на дадени неудобни обекти

Димитър Кенаров
Снимка: БГНЕС


Медийната среда в България продължава да се влошава, а политическият натиск върху журналистите се увеличава, се отчита в тазгодишната класация на "Репортери без граници" за свободата на медиите. Публикуваният във вторник годишен индекс за свободата на печата оценява свободата на словото в 180 държави.

Страната ни губи още едно място и вече заема 112-та позиция. 

Правейки прочит на последната декада, виждаме че в Индекса за свобода на медиите през 2013 година България е на 87 място, а от 2010 до 2012 се е сринала от 70 на 80 място в света. За 11 години пропадането е с над 40 места.

Димитър Кенаров е журналист на свободна практика, поет, публицист и преводач, работил и отразявал протести у нас и зад граница. 

.Подобряването на медийната среда зависи от реформа в съдебната система, коментира той в "Посоките на делника".

"За мен е леко субективно да кажеш 112 място, защото виждаш Сърбия на 80 и някое - и там свободата на словото не е цветуща. Няма значение 70, 80 или 90, а фактът, че сме на задни места в ЕС, даже на последно. Трудно е да се каже защо точно последните 10 години се случи този регрес. Едно от нещата е липсата на прозрачност в собствеността на медиите. Неща като политика на цензура в дадени редакции, където журналисти не могат свободно да преследват, да разследват определени свои теми, които са неудобни или забранени. Такива случаи като моя са по-редки. Все пак в страни като Турция, като Китай, Южна или Северна Корея, които са друг тип държави, там те затварят директно в затвора. Не е редно да драматизираме прекалено много. Не бива да се сравняваме като ситуации с Турция. Има много неща, по които да работим. Самата ни система политическа, съдебната система, не желае да поеме отговорност да поеме за реформирането си, за създаването на по-свободна и открита медийна среда".

Може ли медийната среда да стане по-благоприятна?

"На първо място всичко е свързано със съдебната система - тя е коренът не само с проблемите със свободата на словото, с високата корупция, с политически и икономически натиск. Нужна е реформа, за да има прозрачност във всички сфери на живота. Мисля си, че наистина е нужно и самите журналисти да отстояват по-ясно правата си, да бъдат по-задружни. Има организации като АЕЖ, като СБЖ, но трябва да бъдем задружни и да се подкрепяме. Самото образование по журналистика, поне моето впечатление от Журналистическия факултет, е че не е реформиран, старовремска е средата. Нужно е хората да са по-напред с технологиите, със случващото се. Чисто образователно може да търсим развитие. Разбира се, прозрачност на медиите, да бъдат ясни собствениците, да е ясно какви политики подкрепят. Всяка редакция, дори западните вестниците, си има политика, по-важни теми, имат политически уклон. Не трябва да се действа партийно и подмолно - да пишем само еди-какво си. Медиите не са бухалки за дискредитирането на дадени неудобни обекти".

Кенаров отбеляза, че подобряването на медийната среда, от каквото общество се нуждае в световен мащаб, може да се осъществи чрез засилване на медийната грамотност

"Това са световни процеси с журналистиката - фрагментацията на цялостната журналистическа среда, вестници, списания. Социалните мрежи заеха голяма част от пространството, което преди беше на медиите. Сложно е човек да се ориентира в морето от информация. През комунизма проблемът е бил в цензурата, в липсата на информация, но сега е обратното - плуваме в море, но не можем да отсеем значимото. Едно по-добро образование в училищата, какви медии да ползваме, какви източници да четем, на кои от тях да вярваме, как да се съмняваме в новините, кои са фалшиви, това би подобрило медийната среда".

На 20 април - денят, в който излезе доклада на "Репортери без граници", стартира и делото за задържането и полицейското насилие над Димитър Кенаров, който на 2 септември по време на масовите протести в столицата стана жертва на насилие от органите на реда.

"В момента това, което се случва, е че тръгна дело в съда само по казуса за моето задържане дали е законно или не. Поначало по българските закони съдът трябваше да се произнесе в срок от 24 часа след моето задържане на 2 септември дали е законно или. Седем месеца и половина по-късно едва сега тръгва делото. Софийският районен съд трябваше да се произнесе, казаха че понеже липсва заповед за задържане, което е административно нарушение от страна на полицията, затова го прехвърлиха на Административен съд, откъдето казаха, че не е тяхна работа. Върховният съд трябваше да реши дали Административният или Софийският ще гледат делото, накрая топката се върна при Софийския. Делото се гледа най-накрая, аз съм оптимистично настроен, защото доказателствата и правото са на моя страна. Отделно вече има вътрешно разследване на полицията за самия побой. То установи, че няма нужда от притеснение, че няма нарушение. Прокуратурата отказа да заведе досъдебно производство. Самият побой все едно не се е случил, защото няма доказателства за нарушение на властите на реда, такова е становището на Прокуратурата. Ние с моя адвокат ще обжалваме, ако е нужно - ще стигнем до Страсбург. Жалко е, че в България не можем да си решим вътре тези проблеми. Все пак ще съм доволен, ако решението бъде взето в България, а не да се игнорират тези проблеми. Не разбирам защо един такъв случай като моя, който е толкова ясен, има факти, свидетели, но въпреки това, има огромен инат от съдебните власти, на правителствено ниво дори, да се признае най-малката грешка. Този случай трябваше да бъде признат като грешка на полицията, привишила своите правомощия. Всичко щеше да мине добре, ако се бяха извинили и ако имаше наказания за участвалите. Дори правителството можеше да се похвали, че прави нещо за свободата на словото, наказвайки нарушенията. Просто това е инат, безочие, на съдебната система, на правителствено ниво, че дори най-малката грешка се замита. Точно затова сме на това място - много назад. Заради такива елементарни случаи, които могат да бъдат решени по правов начин, но въпреки това са игнорирани. Можем да говорим и за по-сериозни проблеми - натиск върху медии от страна на политиците. Виждаме много често, че много често в студиата на големите телевизии, дори при БНТ, присъстват основно представители на управляващите. БНР остана последният бастион на сериозната и независима родна журналистика".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47

Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември.  Държавно горско стопанство Видин  (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..

публикувано на 04.11.24 в 14:18

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.  Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?  Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..

публикувано на 31.10.24 в 10:00

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..

публикувано на 30.10.24 в 10:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Сега възможностите за правителство са малко по-големи, защото се намираме на кръстопът

Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..

публикувано на 29.10.24 в 12:50
Любен Добрев

Любен Добрев: Без изненади на изборите, въпросът беше колко формации ще влязат в парламента

Няма кой знае какви изненади на тези избори. Въпросът беше колко формации ще влязат и от друга страна - избирателната активност. Повишената избирателна активност не е точно така, защото предишните избори бяха през лятото, е сега хората са си вкъщи. Това коментира в сутрешния блок политическият анализатор Любен Добрев: "Последната кампания беше..

публикувано на 28.10.24 в 14:19